Захари Янков: Лобизмът е законодателна мода в Европа

Това е законодателна мода в Европа. В Щатите има такава регулация от десетилетия.

Това каза за законодателството, регламентиращо лобистки дейности, Захари Янков, правен консултант в Българския център за нестопанско право, в интервю за БНР.

Лобизмът не е нищо лошо само по себе си, лоша е корупцията, търговията с влияние - ако на вземащия решения се обещае нещо, посочи той.

В разговорния език лобизъм се свързва с негативна конотация, но и към момента няма легална дефиниция за лобизъм, а самият ЕС не ползва думата лобизъм, коментира Янков в предаването "12+3".

Има и застъпничество – активисти на граждански организации, търсещи промяна в определени политики в обществен интерес. Приетият закон обхваща и застъпничеството, и лобизма, затова е подходящ общият термин – представителство на интереси, подчерта правният консултант в БЦНП.

Има критики към закона, има твърде широки изключения за вписване в регистъра, призна Захари Янков.

Не всички контакти с публичните органи според този закон водят до задължението за вписване в регистъра, изтъкна също така той и посочи примери – участия в работни групи и консултативни съвети. Според него изключението за работодателските организации например "не е формулирано достатъчно коректно". Изключенията, свързани с освобождаване от задължения за вписване в регистъра, не освобождават публичната власт да оповестява в календара си провеждани срещи с техни представители, уточни Янков.

Тези, облечени във власт трябва да поддържат публични календари на своите срещи – с кого и по каква тема.

Той разграничи лобисткото законодателство от "преднамерено репресивни законодателни идеи като Закона за чуждестранните агенти", с внасян четири пъти законопроект, и добави, че вписването в регистъра за прозрачност не води до забрана за дейности, както е при чуждестранните агенти.

"Законът за чуждестранните агенти също се твърди, че е закон за прозрачност, но това не е вярно."

В регистъра за прозрачност следва да се вписват хора и организации, които се занимават редовно и професионално с представителство на интереси – това ще са най-вече фирми, които ще извършват това като услуга за трети лица, поясни Захари Янков.

Става дума за изпълнение на "конкретна задача срещу заплащане, нещо като договор за поръчка". При лица и граждански организации вписването в регистъра е предвидено да става при 9 осъществени контакта за 3 месеца.

Има и гранични казуси – например разписаните изключения за религиозни организации, отбеляза още той.

Освен по ПВУ, този закон е предприсъединително условие и за членството на България в ОИСР, уточни правният консултант.

"Този закон се готви от 2022 г. насам. Четирима министри на правосъдието от различни партии са работили по него."

Цялото интервю на Стефан Кунчев със Захари Янков слушайте в звуковия файл.