150 г. от героичния порив на Априлското въстание - IV епизод

Преди 150 години в Сливен не зазвъняват камбаните на бунта, не се вика "Свобода или смърт" и юнаците в четнически дрехи и пушки не излизат – не защото духът го няма. Тук е още пресен споменът за Хаджи Димитър и Караджата, както и за четниците им. В града е революционният комитет, създаден от Левски. Още е жив споменът за идеолога на българското Освобождение – котленецът Георги Стойков Раковски. Но на мястото има и поредица от предателства и слаба организация. Разположената в района редовна турска войска спира бунтовния порив.

Въпреки това част от посветилите се в народната борба от Сливен, Ямбол и околните села не се отказват и тръгват към старото хайдушко сборище Кушбунар.

Днес в документалната поредица на програма "Хоризонт" – "150 години от Априлското въстание – паметта е жива", разгледахме пътя на четата на Стоил войвода и апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов, както и храбростта и жертвите на въстанието от Втори революционен окръг. 

Спомен за идеолога на българското Освобождение, който често е забравен и пренебрегван в българския исторически разказ - котленецът Георги Стойков Раковски. Уредникът на Историческия музей в Котел Иван Иванов припомня делото му, с което отваря пътя на борбата за свободата на България:

Тайното общество на Раковски: Предшественик на делото на Левски

"Априлското въстание е нашата революция - морална и с оръжие. Аз го нарекох въстанието на Левски. Беше организирано и проведено от комитетите, които създават той и неговите съратници", разказа пред БНР историкът проф. Пламен Павлов. Той коментира ролята на апостола в Сливенското и последвалото Априлско въстание:

Априлското въстание е нашата революция - морална и с оръжие

"Не бива да казваме, че във Втори сливенски революционен окръг въстание няма или то е слабо разгърнато. Иларион Драгостинов, заедно със своите помощници Георги Обретенов, Стоил Вучков и Георги Икономов правят всичко възможно по силите си и според политическата обстановка, за да вдигнат възможно най-много хора на въстание", подчерта в интервю за предаването "Хоризонт до обед" историкът Виктория Михнева от Историческия музей в Сливен, като отбеляза, че регионът е изключително голям:

"406 селища - изключително голям е регионът - простира се от Сливен до Черно море. Всички хора трябва да бъдат предварително уведомени, да имат военна подготовка, да имат оръжие. Това стои като задача пред апостолите на Втори революционен окръг".

По думите ѝ много са причините, които възпират масовото въстание в региона. 

Как извън строгата историческа документалистика изглежда народният разказ за Стоил войвода? Христо Колев, който е наследник на един от четниците на Стоил войвода – Андон Великов, разказва пред БНР част от останалото в народната памет и предавано през поколенията:

Народният разказ за Стоил войвода

А какъв е бил Стоил войвода, когато не е бил войвода и предводител на въстаниците:

Непознатият Стоил войвода

В епизода уредникът от Историческия музей в Котел Иван Иванов разказа и за чудото по спасяването на града, както и на Жеравна:

Априлска епопея: Спасяването на Котел и Жеравна

След потушаването на въстанието турският башибозук е повече от освирепял - те грабят, убиват наред в цялата страна, а в Сливенско най-кървавото злодейство е Бояджишкото клане. След злодеянието в Бояджик, башибозукът се обърнал към околните села и там били посрещнати не с куршуми, а с богати трапези и откупи, за да не избият хората. Но не агнетата и откупите решават съдбата на тези села - тук идва ролята на Българската православна църква и спасителят на Сливен и селата - митрополит Серафим. Пред БНР архимандрит Стефан разказа за него и за важната роля на църквата в тези смутни времена:

"Сливенският митрополит Серафим е тихият ангел и тихият герой на Априлското въстание в Сливен. Преди да приеме монашеството, той е бил свещеник в Пловдив. Още там се е проявил като буден родолюбец, харизматична личност, която е успявала да обединява около себе си хората. До голяма степен се е ползвал с голям авторитет и доверие от властите в Османската империя. /.../ Митрополит Серафим успява със своя авторитет, със своята присъща дипломатичност да възспре поробителя. Това е акт на една много висока духовна и патриотична отговорност".

По думите му митрополит Серафим никога не е търсил обществено признание и никога не е стоял най-отпред на въстаническите движения. 

"Свободната Българска държава се ражда от свободната българска църква", категоричен бе архимандрит Стефан.

Целия епизод със Стоян Радев от Сливен чуйте в звуковия файл.