Шарков: Спокойно е в ЕС по отношение на доставките на лекарства

Експертният клуб за икономика и политика ще представи днес свой анализ на устойчивостта на здравноосигурителната система в България и мерки за повишаване на приходите в бюджета на Здравната каса за 2026-27 година.

Един от авторите на този анализ - здравният икономист от ЕКИП Аркади Шарков сподели за БНР, че ефектите от блокадата на Ормузкия проток не подминават медицинския сектор. Всяка криза, като ковид пандемията, войната в Украйна, а сега и ситуацията с Иран, има пряка рефлексия върху здравните системи, защото част от разходите на държавите започват да се преместват по отношение на финансиране на отбраната вместо на сектори като здравеопазване и социална политика.

"Ако говорим за лекарства, 40-45% от активните вещества се произвеждат в Китай, около 20-25% - в Индия. В момента, с оглед на физическата уязвимост заради Ормузката криза, авиационният капацитет, който беше в Дубай, спадна с 80%. Бавно започва да се връща, но все още не е в пълния си капацитет. Оттам минават много линии с биологични лекарства. В ЕС към момента е сравнително спокойно състоянието по отношение на доставките на лекарства, говорим и за България, но Великобритания вече изпита такъв казус и са пред различен тип кризи за определен тип лекарства.

Неслучайно Европа, след Ковид, каза, че се налага "оншоринг" да се прави на производство, в рамките на самия Европейски съюз, но тъй като администрацията на Брюксел действа сравнително бавно и няма все още достатъчно добри стимули по отношение на това компаниите да изместят производството, съответно и доставките, на локална почва. Все още нямаме напълно решение на това, но все повече натам ще се върви, което със себе си, естествено, води до това да се повишат и цените, тъй като производствените стойности ще се покачат. Цената на труда е по-висока, но за сметка на това пък ще има от друга страна сигурност".

Негативен ефект за Европа може да имат политиките на Тръмп за намаляване на цените и "дърпане" на производства в САЩ, където няма регулация на цените за лекарствата. Възможно е компаниите да предпочитат американския пред европейския пазар.

Какво се случва с парите за здраве?

"Кумулативно дефицитът е около 700-750 милиона евро за НЗОК, изключвайки в момента счетоводните начини, по които той се потиска. Всичко това естествено води до все по-затруднена позиция от страна на Касата за разплащане. От страна на Лекарския съюз има желание за актуализация… В цялата бъркотия имаме и все по-застаряващото население. Делът на хората на 65 и повече години започва да стига около 31% в следващите 10 до 20 години, което естествено създава все по-голяма тежест за системата. Всичко това води до въпроса: Кой ще плати?"

Според Шарков "в момента се готви някаква форма на бюджет, ако след изборите се закучат нещата със създаването на някаква форма на устойчива коалиция". Той обобщи:

"Това, което ще предложим в рамките на пресконференцията - държавата да си покрие пълния аспект на плащанията към НЗОК за деветте групи, които осигурява. Отделно да се помисли в следващия месец да се стабилизират приходите към НЗОК".

Сред препоръките е повече групи от хора да бъдат задължени да плащат здравни вноски – например магистрати и служители в държавната администрация. Актуализациите на бюджета на здравната каса са "въпрос на разговори" между страните, категоричен е той.

Цялото интервю на Диана Дончева с Аркади Шарков за "Преди всички" чуйте в звуковия файл!