Севлиевският балкан и въстаническите действия през 1876 година

Севлиевският балкан е един от центровете на масови въстанически действия през 1876 година, наред със Средногорието и Родопите. Още при една от първите си обиколки през Севлиево Васил Левски основава таен революционен комитет. След трагичната му гибел, младите революционери начело със Стефан Пешев възстановили през 1875 година революционния комитет и организирали българското население в Севлиевската околия за предстоящата въоръжена борба.

За събитията от пролетта на 1876 година и паметта за саможертвата на тези горди планинци, разказваме сега. По време на Априлското въстание от 1876 година на бунт за свобода и независимост се вдигнало населението на севлиевските села Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите им 20-ина махали.

Водач на Априлското въстание в Севлиевския край е Стефан Пешев, който ръководел читалището в града, а то освен средище на просвета се превърнало отново в комитетско гнездо, както по времето на Апостола. Именно Стефан Пешев издига известния призив: "Продай си нивата - купи си пушка!", разказва директорът на Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова.

Въстанието е обявено на старото хайдушко сборище връх Бабан от големия родолюбец и кмет на село Кръвеник дядо Фильо Радев. Той бил уважаван не само от своите, но имал влияние и сред турците. Според исторически извори, успял да вземе значителна сума – 15 хиляди гроша от Саадуллах ефенди, които поискал уж в заем за търговията си, но парите били употребени за пушки.

Въстанието било обявено на 1 май, а на следващия ден в Ново село, тогава част от Севлиевската околия, днес от Априлци, севлиевецът Никола Дабев обявява тези села в дебрите на Централна Стара планина за свободна територия, наричат я "Балканска република". На тези позиции се сражават и въстаниците от Габровската чета.

Тези горди планинци от села с чисто българско население дни наред удържат позиции срещу многобройната турска войска. Последната битка е под връх Мара Гидик, над Априлци.

По инициатива на Габровското дружество на запасните офицери в местността Рани бунар е издигнат паметник.

Десетилетия преди това, още през 1894 година е открит Паметникът на свободата в Севлиево. Издига се високо над главите ни и близо до мястото, където са били бесилките на ръководителите на Априлското въстание в Севлиевския край. Паметникът е дело на флорентинеца Арналдо Дзоки, чиито творчески следи откриваме на четири континента. В България неговите творби след Освобождението са знакови, но паметникът в Севлиево е първият в страната.

Той е сред първите монументи на загиналите във въстанието и Освободителната война в млада България. Отлят е в известната леярна "Рихард Вагнер" във Виена. Пренесен е по река Дунав с корабче до пристанището в Свищов и оттам с волски каруци в Севлиево, за да бъде монтиран.

Две години след откриването на монумента, в далечната 1896 година, в Габрово се честват 20 години от въстанието на четата под водителството на Цанко Дюстабанов, чийто боен път започва от поляната край Соколския манастир. Инициативата за честването е на тогавашния кмет Георги Бочаров, подвойвода на четата и неин летописец.

Историческият музей в Габрово пази снимка от това честване, на която са мнозина от оцелелите въстаници. При честванията на 20 години от габровското въстание се приема идеята централният площад в града, където се издига старата часовникова кула, да носи името "1 май 1876 г.", което се запазва и до днес.

Това е площадът, където за сплашване на непокорните е била поставена отрязаната глава на подвойводата на габровската чета Тотю Иванов. 1 май е датата, предложена и за народен празник на Габрово и години наред е честван официално.

Градът е празнично украсен, извършва се молебен за здраве, почитат се все още живите поборници и опълченци, вият се хора и веселбата е общоградска, разказват историците.

През 20 век в Габрово са издигнати паметници на войводата Цанко Дюстабанов, на подвойводата Тотю Иванов. Останалите поборници и участници във въстанието са почетени със скулптурни композиции, които рамкират новия мост, построен успоредно на стария Баев мост в Габрово.

Още в репортажа на Велина Махлебашиева за "Хоризонт".