Априлското въстание: между паметта и новия прочит

150 г. от Априлското въстание - история, която ни събира - със спомени, документи и героични съдби. В разговор с изследователи и наследници на въстаници. За да помним, за да разбираме, за да бъдем заедно. "Паметта е жива" по "Хоризонт".

Свидетелствата от османските архиви, личното наследство на участниците във въстанието и мястото на Оборище като духовен център на свободата - събираме в обща среща гледните точки на историческия документ, родовата памет и съвременния културен прочит на събитието в разговор с изследователката на османските архиви Севдие Али, потомъкът на Райна Княгиня Асен Дипчев и Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели и председател на Благотворително дружество "Оборище 1884".

Какво знаем днес за събитията от 1876 г. и достигат ли те до младите хора като жива история, а не само като факт от учебниците?

В навечерието на годишнината от Априлското въстание темата отново е във фокуса на общественото внимание. Повод да се върнем към нея дава и юбилейна изложба в Националната библиотека, която представя документи и свидетелства за подготовката и избухването на въстанието.

Според изследователите голяма част от включените османотурски документи не са новооткрити, а добре познати на българската историческа наука. Те са публикувани още през 50-те години на XX век и потвърждават вече утвърдени изводи за събитията около 1876 година.

Била ли е властта изненадана?

Един от често задаваните въпроси е дали Османската власт е била изненадана от избухването на въстанието. Историческите данни показват, че изненада в пълния смисъл на думата няма.

Още от края на 60-те години на XIX век, след четническите акции и особено след обира при Арабаконак и залавянето на Васил Левски, властта засилва наблюдението върху революционните процеси. Изградена е широка мрежа от информатори, а документите свидетелстват за системно следене на дейци като Георги Бенковски и Панайот Волов.

По-скоро изненадващ се оказва мащабът и бързото разпространение на въстанието.

Панагюрище – столицата на свободата

През април 1876 г. Панагюрище се превръща в център на въстанието и символ на стремежа към свобода. Градът за кратко функционира като своеобразна „република“ със собствено управление.

Начело застава Павел Бобеков, а революционният комитет поема ролята на временно правителство. Организирани са въоръжени сили, създадена е прочутата „черешова артилерия“, а Хвърковатата чета на Георги Бенковски се превръща в символ на бунта.

Знамето с надпис "Свобода или смърт", ушито от Райна Попгеоргиева, остава един от най-разпознаваемите образи на въстанието.

Свободата обаче трае едва десет дни.

Цената на въстанието

Потушаването на въстанието е съпроводено с изключителна жестокост. Десетки хиляди българи губят живота си, а стотици селища са опожарени.

Събитията предизвикват силен международен отзвук. Репортажите на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан разкриват пред света мащаба на насилието, а британският политик Уилям Гладстон публикува памфлета „Българските ужаси и Източният въпрос“, който мобилизира общественото мнение в Европа.

Историята и младите

Днес остава въпросът как събитията от Априлското въстание достигат до младите хора. Достатъчни ли са уроците в училище, възстановките и официалните чествания?

Според участниците в разговора – не напълно.

Необходим е по-жив и разбираем разказ, който да превърне историята в лично преживяване. Важна роля имат не само образователните институции, но и семейството, културната среда и съвременните форми на комуникация.

Защото Априлското въстание не е просто исторически факт – то е част от националната памет и от въпросите, които продължават да определят българското общество и днес.

В разговора ще чуете и интервютата на музикалният редактор в БНР Ирена Гъделева за музикалния образ на историческата памет с диригенти за празничния концерт в НДК, в който участват Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР и разговор с цигуларя Светлин Русев.

Концерт на Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР чества Априлското въстание

София отбелязва годишнината от Априлското въстание с културни прояви

Светлин Русев излиза с цигулката на 4 сцени през следващите 5 дни

Още в интервюто на Станислава Пирчева със Севдие Али, Асен Дипчев и Боян Ангелов в празничното предаване на програма "Хоризонт" на БНР "Паметта е жива".