Общобългарско тържествено събрание за 150-ата годишнина от Априлското въстание

Българската академия на науките отбеляза 150-ата годишнина от обявяването на Априлското въстание с тържествено събрание под патронажа на президента Илияна Йотова, шествие с участие на академичната общност и заупокойна молитва в памет на жертвите на въстанието, която отслужи патриарх Даниил.

Програмата по отбелязването на годишнината започна 10:00 часа в храм-паметника "Свети Александър Невски", където патриарх Даниил отслужи заупокойна молитва за жертвите на Априлското въстание. На влизане в храма той заяви:

"Априлското въстание освен безпримерния героизъм роди и мъченичество за вярата, защото при трагичната развръзка на въстанието нашите предци, на мнозина от тях беше предоставен избор - чалмата или дръвника, и те считаха за най-ценно, което имат, своята православна вяра и своята безсмъртна душа, която остана вярна на Господа".

След това от храм-паметника "Св. Александър Невски" към БАН се отправи шествие с участие на академичната общност, водено от президента Илияна Йотова и патриарх Даниил.

В 11:00 сградата на БАН започна общобългарско тържествено събрание, което бе открито от председателя на научната институция член-кореспондент Евелина Славчева:

"Връзката между БАН и подвига на Априлци е органична и дълбока. Много от дейците на българското книжовно дружество са не само духовни вдъхновители, но и преки участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание", подчерта тя.

Речи в БАН по повод годишнината от обявяването на Априлското въстание произнесоха двама ректори на Софийския университет: настоящият - проф. Георги Вълчев, и бившият - проф. Иван Илчев.

Кулминация на тържественото събрание бе речта на президента Илияна Йотова:

"Отзвукът на 150-годишнината на Априлската епопея няма да завърши през април 2026 г. Той ни води, скъпи сънародници, и влизаме заедно със него в 14-ия век на Българската държава. Поклон".

Априлското въстание е израз на воля, избор и жадувана саможертва, която пренесе светлината от Възраждането към държавността. Защото свободата не е блян, а съзнателен избор, който подкопава диктата на безправието като едничък път към историческата промяна, подчерта президентът Илияна Йотова.

Държавният глава изтъкна ролята на Българското просвещение, сложило завинаги отпечатъка върху българската съдба, създавало, окрилявало и просветлявало историята ни от първите дни до днес. Президентът открои значението на Българското книжовно дружество, Българската екзархия, българските училища и читалища, в които духовният елит на народа подготвя бъдещата революция с просвета, вяра, история и език.

Началото поставят двама български светци – Паисий от своята тъмна килия го благослови от височината на Атон, а дякон Левски от височината на "бесило славно" със своя лъвски скок във времето, припомни президентът и изтъкна силата на перото на Добри Войников, Добри Чинтулов, Васил Друмев, Илия Блъсков, Найден Геров, огнените слова на Георги Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов.

"Свободата вече я има, защото в думите и образите на тяхното слово живее свободният човек, а саможертвата в името на отечеството не е гибел, а безсмъртие", заяви Илияна Йотова.

"Словото се слива с делото, а духовното пробуждане на народа се превръща в неизбежна предпоставка за въстанието", посочи държавният глава.

Илияна Йотова подчерта, че за въстаниците възторгът да бъдеш свободен макар и за няколко мига е много по-силен от страха. Да знаеш, че няма да дочакаш свободата, но да я дариш другиму – това е най-висшата форма на себеотдаване, заяви президентът.

"Светът е потресен след потушаването на въстанието, Европа осъмва смразена от кървавите пламъци на горящите села и градове", посочи държавният глава.

Хуманистична Европа надига глас в защита, по-висок от надменната дипломация и "велики съображения", посочи тя и припомни възванието на императора на Русия и отклика на обикновените хора