Проф. Зьонке Найцел: Европа е страничен наблюдател. Къде са визионерите?

Европа много пъти повтори, че войната на Съединените щати срещу Иран не е наша война. Въпреки това в проблем за Европа се превърнаха последиците - на Стария континент се борим с повишени цени на горивата, а оттам - със задълбочаващи се икономически трудности, които произтичат от това. Те от своя страна водят до политически решения. Това важи с пълна сила и за европейската война - за руската агресия срещу Украйна, за която пък Съединените щати казват, че не е тяхна война. Чии са войните, от които страдаме? "Европа е само страничен наблюдател", коментира известният германски военен историк проф. Зьонке Найцел. 

"Одобрявам отказа на Европа да се включи в американската война в Близкия изток. Но силната дипломация - за добро или за зло - винаги трябва да бъде подплатена от силна армия. Защо европейците не успяха да накарат Путин да седне на масата за преговори? За Тръмп може всичко да се твърди, но той отпуши преговорите. Да, те са в застой, но все пак започнаха, защото Русия знае, че не може да пренебрегва Америка. А не може да я пренебрегва, защото Америка е военна сила.

Путин знае, че Европа не представлява опасност, въпреки че европейците в момента харчат огромни суми за отбрана. Но ние все още сме слаби във военно отношение, и освен това - все така разединени. Това е проблем. За да се превърне Европа в световна сила трябва да бъде в състояние да гарантира сигурността както на континента, така и в своята периферия. Войните в Украйна и в Близкия изток го доказаха.

"Конкретно за войната срещу Иран - знаете, че никой не ни е питал, а сега Тръмп изведнъж иска от европейските съюзници да му помогнат и ги заплашва с изтегляне на американските войници. За съжаление, не виждам особена промяна в начина на мислене на европейските политици от руската агресия срещу Украйна насам - всички продължават да повтарят, че войната не може да бъде спечелена на бойното поле. Пълна глупост, ако ме питате.

Помните, Ангела Меркел казваше, че не трябва да въоръжаваме Украйна. Слава Богу, не я послушахме. В противен случай днес Украйна нямаше да съществува. Дори само заради историческото ни минало трябва да подкрепяме Киев - Холокостът се случи на украинска територия. Най-голямото масово убийство на евреи е извършено край Киев, а не край Москва", изтъква проф. Найцел.

Ако останем в Иран - казвате, че Тръмп не ни е питал. При сегашната президентска администрация във Вашингтон не трябва ли да се радваме, че не са ни питали?

"Както знаем, Тръмп не държи особено на съюзи и партньорства. Но пък ние не можем да се сърдим, защото във военно отношение сме напълно зависими от Съединените щати. Затова Тръмп сега си позволява да ни заплашва с изтегляне на американския контингент от Европа. Ако Европа беше не само икономическа, а и военна сила, дори Тръмп нямаше да си позволи такова отношение.

Тръмп се държи така пренебрежително с нас, защото в Европа така и не изградихме единно отношение към неговата администрация. След политическите промени през 89-та имахме достатъчно време да преосмислим новата роля на Европа в света, но проспахме това време.

В Европа живеят 450 милиона души. Защо да не сме равнопоставен партньор на Съединените щати - икономически, но и военно? Ако Европа иска да защитава своя мироглед, своите ценности и своята сигурност, трябва да изгради отбранителна мощ. За съжаление, по този въпрос европейците не са единодушни. Отбранителният съюз НАТО съществува благодарение на хегемона Америка, а не на Европа. Опасявам се, че сегашната американска администрация подкопава този съюз.

Изправени сме пред предизвикателства във военно отношение, които са свързани помежду си. Войната в Иран е свързана с войната в Украйна. Ако Тръмп не беше започнал иранската авантюра, Съединените щати можеше да изпратят в Украйна ракетите, които изстреляха срещу Иран. Системите "Пейтриът" щяха да спасят живота на много украинци, които загиват всеки ден. Вместо това Америка затъва в тресавището Иран и Путин потрива ръце."

Говорите за войната в Иран - защо трябва да обръщаме внимание на руския президент Путин?

"Защото въпросът за Европа е как ще се развие войната на нашия континент, дали ще има ескалация или ще бъде постигнат мир. А това зависи от един-единствен човек - от Путин. Руският президент по никакъв начин не показва интерес от спиране на войната. В разсъжденията на Путин значение има единствено дали вярва, че Тръмп ще изпрати американски войници да защитят европейските съюзници, ако Русия ги нападне. А заради войната в Иран Тръмп е сърдит на европейците.

Но да се върна на иранската война - потърпевша е икономиката на Европа. Единствената полза от американската интервенция е драстичното намаляване на ракетния арсенал на Ислямската република. Това само по себе си не решава проблемите в Близкия изток. Режимът на аятоласите остава, но така или иначе беше илюзия, че той може да бъде свален с тази война."

Заради икономическите трудности, които причинява войната в Близкия изток на Европа, между Доналд Тръмп и канцлера на Германия Фридрих Мерц прехвърчаха искри. Тръмп се разсърди и на италианския премиер Джорджа Мелони, която се смята за идеологически близка до МАГА-движението. Оправдано остро ли беше обвинението на Мерц към Тръмп, че няма стратегия във войната срещу Иран?

"Канцлерът каза, че блокираните преговори между Вашингтон и Техеран не са били добре подготвени. Да, тонът е остър, но може би Тръмп разбира само от остър тон. Когато световна сила като Съединените щати започва война, би трябвало да е премислила бъдещите ходове, да има дипломатическа стратегия. Това е елементарно. Вместо това американците блокираха на свой ред Ормузкия проток. Според мен иранците ще издържат икономически по-дълго на блокадата. Тръмп е под силен натиск на пазарите, цените на горивата навсякъде се покачват, включително в Съединените щати, и целият свят обвинява Тръмп за блокадата в Персийския залив."

И сега иска европейските съюзници да му помогнат за отварянето на Ормузкия проток. В Държавния департамент във Вашинготн работят за създаването на международна коалиция за възстановяване на свободното корабоплаване. Според информацията държавният секретар Марко Рубио е одобрил инициатива, наречена "Конструкция за морска свобода", която е първата стъпка към нова архитектура за морска сигурност след прекратяване на бойните действия. Европа поставя обаче условия - настоява за мандат на Съвета за сигурност на ООН, където трябва да се убедят Русия и Китай. Не се ли поставя Европа сама в ролята на страничен наблюдател, проф. Найцел?

"Не мога да си представя, че преди постигането на мир през Ормузкия проток ще започнат да преминават търговски кораби, конвоирани от военни катери. Това би било руска рулетка. Само си представете как търговските кораби биха представлявали лесна мишена за иранските ракети от сушата. Протокът е изключително тесен, а иранският бряг - висок. Не вярвам морските превозвачи да поемат толкова голям риск. Затова смятам, че Европа може да се включи в гарантирането на енергийната сигурност и защитата на морския път едва след постигане на мир.

Но трябва да обмислим нещо друго - миночистачите, които искат американците от нас, в момента изпълняват други задачи в Балтийско и в Северно море, търсят и обезвреждат мини, но и дронове, контролират морското дъно след серия саботажни акции там. Ако ги изтеглим от Балтийско и Северно море в Персийския залив, ще оголим нашия бряг. А руската заплаха там е реална.

Затова смятам, че бъдеща европейска мисия в Персийския залив трябва да бъде координирана от НАТО, защото с участието си там бихме оголили северния фланг на Алианса. Ако европейското участие в Близкия изток в подкрепа на Съединените щати е начин да задържим американците в НАТО, тогава усилието си струва. Но не и без анализ на военните последици за Алианса в Европа."

В името на целостта на НАТО досега не се е стигнало до голям разрив, въпреки че не знаем какво става зад кулисите. Но Тръмп успя да разгневи дори най-специалния си съюзник - Великобритания.

"Не можем повече да се връзваме на всеки гневен изблик на стопанина на Белия дом. Освен това, за мен по-важен остава въпросът, какво искат да постигнат европейците? В наш интерес е Съединените щати да останат съюзник в НАТО, но не и като тартор. Затова казвам, че Европа трябва да се научи да говори с един глас.

Никой в Германия не би си помислил да отнеме на американците базата в Рамщайн например, защото това би означавало край на НАТО. Не мисля, че Тръмп ще унищожи НАТО. Освен това и не може да го направи без Конгреса. Притеснява ме обаче друго - и така се връщам към войната в Европа: На какви мисли навежда хаотичното поведение на Тръмп руския президент Путин? Дали Путин няма да си помисли, че хилядите американски войници в Исландия или Литва няма да се притекат на помощ на европейските съюзници?

Признавам - Европа се намира в трудна ситуация. Но какъв план имат европейските лидери? Имат ли изобщо стратегия? Вижте еврозоната, или Шенген - това бяха големи проекти на големи европейци. Най-големият проблем на Европа е, че не съумява да говори с един глас. За съжаление, това се отнася и до отбраната. На срещата на върха в Мадрид през 2022 година съюзниците бяха единодушни, че Европа е във война. Днес, четири години след руското нахруване в Украйна, вече би трябвало всички да са го разбрали, но не виждам да имаме план. Къде са европейските визионери? Къде са наследниците на Аденауер и Дьо Гол, на Шмид и на Жискар д'Естен, на Кол и на Митеран?"