Всеки втори твърди, че вижда новини със съмнителна достоверност всяка седмица

Девет от десет българи са попадали на медийно съдържание, за което смятат, че е фалшиво или подвеждащо, а всеки втори твърди, че вижда новини със съмнителна достоверност всяка седмица. Това показват данните от проучване на един от основните телекомуникационни оператори и доставчик на интернет услуги.  

Допитването е проведено от агенция за пазарни проучвания "Арбитраж" и има представителен характер за българите между 20 и 50 години. То проследява как различните потребителски групи боравят с новини и информационно съдържание и включва въпроси за използване на социални и традиционни медии, както и за начина, по който хората оценяват, проверяват и реагират на информацията, с която се срещат онлайн. 

Дезинформацията е глобална заплаха през последните две години, твърдят авторите на проучването като се позовават на Световния икономически форум.

А България е най-уязвима в Европейския съюз по отношение на дезинформацията. Страната ни се нарежда на 34-то място по медийна грамотност в Европа. Същевременно, българите остават под средното ниво на дигитални умения - 38%, при 55% средно от европейците - с базови дигитални умения.

На този фон, буди притеснение твърдението на почти половината от анкетираните, че се доверяват на усета си, когато оценяват достоверността на новинарското и онлайн съдържание. 37% търсят справка в утвърдени медии, а едва една трета проверяват автора или източника на новината.

Проучването показва, че младите се информират предимно от социалните мрежи и сайтовете, докато по-възрастните разчитат на телевизията и радиото. А 40% от хората са склонни да избягват новините целенасочено - причината са негативните емоции. Но експертите откриват парадокса тук като съобщават, че колкото по-негативна е една новина, толкова по-четена е тя. И именно това е отговорността на медиите, смята доц. Ралица Ковачева от Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет.

88% от участвалите в проучването признават, че са попадали на съдържание онлайн, което смятат че е фалшиво или подвеждащо. И още, българите уверено смятат, че умеят да разпознават фалшивото или манипулативно съдържание - това твърдят 80%. 70% смятат, че могат да разпознаят съдържание, генерирано от изкуствен интелект. А близо 65 на сто твърдят, че проверяват информацията онлайн преди да я споделят.

Резултатите от изследването сочат динамичната медийна среда, влиянието на емоциите и развитието на изкуствения интелект като фактори, които затрудняват потребителите да разпознават манипулативно или фалшиво съдържание. Ролята на емоциите присъства като причина в една трета от отговорите, а всеки втори е склонен да не проверява твърдения, които съвпадат със собствените му убеждения.

Други 63% заявяват, че се доверяват повече на публикации, споделени от познат човек, и в същото време една пета посочват, че в техния социален кръг често се споделят новини със съмнителна достоверност.

Все по-реалистичното аудио-визуално съдържание, създадено или редактирано с помощта на изкуствения интелект, прави по-трудно разпознаването на неговата автентичност за почти една трета от анкетираните. А близо половината посочват, че са били обект на опити за измама чрез фалшифициран глас или видео.

Още в репортажа на Наталия Ганчовска за "Закуска на тревата".