Как да избегнем инсулта и какво не знаем за него?

Инсултът е причина номер 1 за смърт в болницата у нас през миналата година, показва статистика, публикувана в Националната здравноинформационна система. Тази диагноза е на първо място и при смъртността до месец след изписване от болница.

В Европейския ден за информираност относно инсулта д-р Филип Алексиев – началник на отделение в Клиниката по Неврология в болница "Света Анна" и председател на Българското дружество по инсулт, сподели за БНР:

"Самият инсулт, като цяло, означава, че част от мозъчната ни функция отпада. Това неминуемо води до инвалидизация".

"Проблемите са първо да разпознаем, че се случва нещо в даден момент - дали на момента се развива слабост – в едната страна на тялото ни, в ръката, в крака; дали имаме изкривяване на лицето; дали имаме говорни или езикови нарушения или други симптоми, които настъпват внезапно - това са винаги аларми за възможен инсулт.

Оттам нататък трябва да извикаме "Бърза помощ", да стигнем до спешно отделение, да се види невролог и да преценим в болницата дали става дума за остър инсулт и дали можем да го лекуваме".

"За съжаление не върви нито с болка, нито с нещо друго. Просто се случва на момента".

Най-честите рискови фактори са:

1. Високото кръвно (артериалната хипертония);
2. Повишеният холестерол, нарушеният мастен профил (така наречената дислипидемия);
3. Захарният диабет;
4. Предсърдното мъждене.

"Това са основните 4 рискови фактора, които ние гледаме при пациентите с инсулт. Към това, разбира се, има и други".

"Тези симптоми настъпват постепенно и се натрупват във времето. Това е огромният проблем".

Стресът, безсънието, нездравословното хранене и по-заседналият начин на живот, който водим, се натрупват и допринасят за това инсултът да засяга все повече млади хора.

Инсултът бива две основни групи - исхемичен и хеморагичен.

"Да кажем, 80% от инсултите са исхемични, тоест при запушване на съд. Ние имаме възможност в 4 часа и 30 минути да въведем лечение, което да отпуши съда. Това означава, че нашата мислена граница е 4 часа и тридесет минути, за да свършим максимално работа на пациента, за да може да го върнем към нормалния живот".

Рискът от инвалидизация обаче расте с всяка минута. В големите болници могат да реагират до 6 часа чрез ендоваскуларно лечение - премахват механично самия тромб. Тромболизите трябва да могат да бъдат направени и в малка болница, където и да е тя. За ендоваскуларна терапия има 6 центъра в България:

"Три в София и три - в страната, така наречените "Високотехнологични инсултни центрове", където по-сложните случаи -  например, когато е направена тромболиза и няма подобрение, и сме още в този терапевтичен прозорец, пациентът да може да бъде транспортиран там".

В рехабилитацията след инсулт имаме напредък, но процесът всъщност върви цял живот:

"Имаме все още доста неща, които да наваксваме. Най-вече по отношение на преминаването на пациента от болницата, където се провежда активно лечение в острата фаза на инсулта – първите дни, където също се започва и говорна рехабилитация, двигателна рехабилитация - към център, където може да се осигури достатъчно дълго време, не само обща рехабилитация, а и прицелна неврорехабилитация спрямо симптомите и спрямо това, което трябва да се отправя при дадения пациент. Тоест, има още накъде да се върви".

Служебният екип на Здравното министерство подкрепи създаването на Национален план за инсулта. Какво се очаква от новите управляващи:

"От името на Българското дружество по инсулта такъв план вече беше внесен преди 2 години. Това е рамка, която не е лоша, като цяло, стига да имаме условия да може да изпълним това, което ние даваме като препоръки".

Посланието на лекаря в Европейския ден за информираност относно инсулта:

"Пазете се. Има няколко неща, които може да  контролирате - да си измерите кръвно, да си измерите холестерола, да си направите кръвни изследвания, да видите кръвната си захар. Хубаво е тези неща да се гледат. Може да направим много за себе си".