Кипър – в два различни свята за секунди

Представете си, че разхождайки се по столичния булевард “Витоша“ изведнъж попаднете на граничен пункт. И за да можете да преминете нататък Ви трябват документи, а след това попадате в съвсем различен свят, след прекосяване на буферна зона, разбира се. Това е усещането на улица “Лидра“ в кипърската столица Никозия.

Часът е около 23 часа. Денят е вторник. Но по барчетата, заведенията, ресторантите и таверните кипи живот. В близката черква тече литургия. Запалвам и една свещичка.

Улиците в старата част на Никозия са отлично осветени от лампи или декоративни светлини. Безупречната чистота, която се наблюдава в цял Кипър, е видна и тук. Старият център е запазен така, както е изглеждал през 1974 година. Добре запазени и поддържани къщи, заведения и дюкянчета.

След преминаването на гръцкия граничен пункт на улица “Лидра“, където представяте лична карта или паспорт, попадате в т.нар. “Зелена линия“. Тя е дълга 180 км, разделя окупираната от другата част на Кипър, и е охранявана от войски на ООН. Линията минава и през столицата Никозия, която е и последната разделена столица в света, след падането на Берлинската стена през 1989 година.

Терминът “Зелена линия” е въведен през 1964 година, когато в резултат на размирици между местните гърци и турци, столицата още тогава е разделена на гръцки и турски квартал.

От другата страна в 23 часа работят няколко барчета в съседните улици. Осветлението е много по-приглушено или липсва. Изведнъж заплащате с турски лири, а не с евро. Надписите са на турски.
Повечето сгради са по-зле поддържани. Добре осветени са джамиите и обществените сгради.

Всъщност преминаването на “Зелена линия” е невъзможно от 1974 до 2003 година. Тогава т. нар. “правителство“ на турските кипърци разрешава преминаването към окупираните територии. Досега са открити 5 пункта, през някои преминават и превозни средства.

Летището на Никозия е останало в буферната зона на ООН. Затова най-близкото летище е час надолу по магистралата.

Кацането в Ларнака е изключително приятно. Пистата буквално е до морето и гледките при захода са незабравими.

Първият сблъсък с различната реалност е трафикът. Кипър е една от 59-те страни по света, които са с ляво движение. Първо се опитвате да седнете на мястото на шофьора на таксито, който учитиво ми моли да не го правите, а до стигането до хотела имате чувство, че непрекъснато сте пред катастрофа. Особено на кръговите...

В стаята в хотела осъзнавате, че контактите са от британския тип и се нуждаете от адаптор. В някои хотели, ако сте късметлии, може да се открият и USB-контакти.

В Кипър нивото на владеене на английски е на съвсем друго ниво и местните говорят езика по-добре отколкото в някои квартали на Лондон.

Историческата справка сочи, че Кипър е бил владян от редица империи и държави, заради стратегическото си положение в Средиземно море. Основните владетели през вековете включват: древните гърци, Египет, Персия, Александър Македонски, Римската и Византийската империя, кръстоносците и Венеция.
Владян е от Ричард Лъвското Сърце, след което от династията на Лузиняните и Венецианската република.
От 1571 до година островът е превзет от османците. След това до 1960 г. от Британската империя.
През 1960 г. Кипър получава независимост. След междуетнически конфликти и турска военна интервенция през 1974 г., островът е разделен. Днес той се състои от международно признатата Република Кипър, член на ЕС от 2004 година, и Северен Кипър, признат единствено от Турция.

Водата от чешмите не е питейна, предупреждават на рецепцията на хотела, и може да разчитате на филтрирана вода, ако си носите кана или сте в къща с филтрираща система.
Другата възможност е бутилираната вода. В хотелите имате комплимент от една, две малки бутилки на стая. Ако не ви стигат, 750 мл. минерална вода от периптеро (киоск) е 1.50 евро.
Някои местни твърдят, че водата от чешмата става за пиене и темата за негодността й е насадена на кипърците от трите бутилиращи компании на острова. Но реших да не изпробвам верността на тези твърдения.

Официални данни сочат, че Кипър се водоснабдява чрез обширна мрежа от язовири, наброяваща над сто на брой, както и чрез използването на инсталации за обезсоляване на морска вода.
Самите кипърци полагат усилия да използват водата разумно и избягват ненужното й използване, както и избират уреди, които пестят вода.
Въпреки уверението от здравните служби на Кипър, че чешмяната вода е безопасна за пиене, кипърците предпочитат да купуват бутилирана вода.
Окупираната северна част на острова се снабдява с питейна вода чрез подводен тръбопровод под Средиземно море. Той доставя свежа речна вода директно от Южна Турция до язовира “Гечиткьой“ край Кирения.

Ларнака е типичен Средиземноморски град. Ниското строителство е характерно. Хората са спокойни усмихнати и лежерни. Трафикът е ненапрегнат, в сравнение със София. Клаксони и изнервени шофьори не чух и не видях.
Крайбрежният булевард е приятен за разходка, има много заведения, а свивайки в уличките по него попадате в стария град.

На пясъчния плаж в Ларнака през май вече има туристи, не само под чадърите и шезлонгите, но и в морето. Цените на общинските чадър и шезлонг в момента струват по 2,50 евро всеки.

Активният и комфортен сезон за къпане в морето в Кипър започва от средата на май и продължава чак до края на ноември. Островът има един от най-дългите плажни сезони в цяла Европа, благодарение на своя мек средиземноморски климат.
През май морето започва да става приятно, особено в края на месеца, а температурата му е около 21-22 градуса.

В близост до летището в Ларнака се намира и официалният кучешки плаж - Spyros Beach. Той се счита за един от най-добрите и уредени плажове за домашни любимци в цял Кипър.
За разлика от повечето кучешки плажове на острова, които са скалисти, стръмни и труднодостъпни, този предлага отлични условия както за четириногите, така и за техните стопани.
Брегът е покрит със златист пясък, а водата е много чиста, плитка и спокойна, което я прави идеална за безопасно плуване и игра на кучетата.
Общината в Ларнака осигурява и безплатни чадъри и шезлонги за плажуващите с кучета по време на летния сезон.

На доста места в Кипър ще се срещнете с наши сънародници, които живеят постоянно там. Тук-таме се мяркат и български магазини. Прочетох, че има има български заведения.

Българската общност в Кипър е една от най-големите, активни и добре интегрирани европейски диаспори на острова, като според различни оценки нейният брой варира между 50 000 и 70 000 души. Българите заемат съществено място в икономическия, социалния и културния живот на страната.

Българско присъствие има във всички големи градове на Кипър, но най-концентрирано е в Лимасол, Никозия, Ларнака и Пафос.

В миналото общността се е свързвала предимно със сезонна работа в туризма, ресторантьорството и строителството. Днес все повече българи работят като дългосрочно установени специалисти в международни IT компании, счетоводни и корабни кантори, здравеопазването и образованието. Има и много смесени бракове.

Навсякъде в Кипър може да се видят и много индийци, египтяни и пакистанци. Както ми обясняват местните, те идват да учат в многото университети на острова, но после се захващат с всякаква работа – основно в земеделието, по бензиностанциите, като обслужващ персонал в туризма.

Островът привлича туристи и по другите си крайбрежни дестинации – Пафос и Лимасол, както и в топ курорта Агия Напа. Но тях оставих за посещение следващия път. Защото човек трябва да оставя и по нещо невидяно, за да се завърне отново.