Чавдар Влъчков: Образователната ни система винаги е базирана на стрес

Националната мрежа за развитие призова за реформа в управлението и стратегическото планиране на българското образование. Формален повод за тази позиция е случаят с Математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе, където, от следващата учебна година, от 2 паралелките по математика стават 1. Според Националната мрежа за развитие, това е сигнал, че България не успява да управлява развитието на своите таланти. При това в държава, в която иначе се говори за тема образование, иновация, дигитална икономика, а всъщност се ограничава достъпа до училища с доказани резултати в математиката, информатиката и природните науки.

Чавдар Влъчков - представител на Националната мрежа за развитие, коментира за БНР, че се надява от Мрежата да получат уверение, че казусът в Русе ще бъде разрешен и това няма да се случи в други градове:

"Когато липсва национална рамка, стратегическата, за образованието, това, което се случва на областно ниво, а и на градско, е всеки решава какво да прави според усещането си за икономическите условия, за образователните потребности, без да има публично обсъждане, без да има какъвто и да е елемент на стиковане с родители".

Гимназистите ще са кадри на трудовия пазар след много години, но няма дългосрочна стратегия за икономиката, припомни той в ефира на Хоризонт и изтъкна, че заради неяснотата на базата на какъв анализ са взети такива решения, младите хора попадат в "странна ситуация на произвол".

"Когато говорим за по-малките градове, а не за София, Пловдив и Варна, няма много алтернативи. Затова родителите реагират и повече от 500 човека са се подписали. Тук не говорим за тези, които искат децата им да бъдат приети. Тук е принципен въпросът - как изглежда нашето образование. Защо една гимназия с големи успехи не отваря вратите си, за да може да развива повече от потенциала на младите хора в областта".

Влъчков изтъкна, че в голяма степен образователната система е политизирана и често решенията там са и политически. Липсва обаче предвидимост - когато децата са в 1 клас да знаят какво ги очаква, докато завършват:

"В МОН превърнаха предвидимостта в един много грозен капан за младите хора и това е тясното профилиране от 8 клас нататък. С други думи, ти влизаш в гимназия и трябва да знаеш какво правиш с живота си, което е абсурдно само по себе си. Това не е предвидимост! Това е капан, защото ти след това не можеш да си промениш това, което си записал. Кой човек в 8 клас може да гарантира, без да е тествал в какво го бива, в какво не го бива. Това не можем да го очакваме от нито един човек и не можем и да го очакваме в образователна тема, която не позволява да се греши. Всяка грешка в образователната система след 7 клас е на живот и смърт. Продължавам, когато влизам в училище и в университет да казвам "Грешете, сега е моментът да грешите". А това, че някой се е записал в университет и си е сменил дисциплината след 1 година, ама не е краят на света. На запад се поощрява понякога, за да не "буташ" нещо, а където имаш потенциал. Ти трябва да разбереш къде имаш потенциал и да допускаш грешки".

Според експерта, не измерваме иновациите в образованието по правилния начин.

Образованието трябва да е най-неконсервативната система. Там трябва да са иновациите! Ние там подготвяме хората, които ще поемат бъдещето, което е много по-динамично.

Има индекси, които измерват какви кадри произвежда образователната система във всяка държава и от какви кадри има нужда, припомни той и даде лош пример - има само един хидроинженер в общо 5 басейнови дирекции в България.

"Нито образователната система създава достатъчно много, нито ние можем да им предложим среда, в която те да останат в администрацията. Тук говорим за това калибриране и то трябва да се случи наистина мащабно, а не просто да казваме тука "Ще намалим едни паралелки, защото така го чувстваме"."

Влъчков коментира делението на гимназиите на елитни и неелитни:

"Да кажеш на млад човек в 8 клас, че се е провалил вече в живота е отвратително!"

"Българската образователна система винаги е била базирана на стрес. Ние сме висококонкурентна образователна система и тя е базирана на стрес. В някои западни страни, давам пример с Белгия, там се звъни да се запишеш след 7 клас. Не е конкуренцията кой ще звънне пръв. Докато тук, аз си спомням – пари, частни уроци, какво коства, кой ще намери правилния учител, той вече няма часове и всичко останало. И при целият този стрес изкарваме страхотни кадри. Затова винаги казвам: "Като видя CV от Източна Европа - България, Румъния - знам, че това е конкурентно CV и знам какви усилия са положени те да стигнат дотам", но какво става с всички останали, които сме ги накарали да се чувстват провалени, които сме ги профилирали рано в нещо, което не им харесва? После имаме едни неудовлетворени хора, които не са развили потенциала си и не са разбрали даже може би какъв е потенциалът им. И повечето работят цинично!"

"Бургас положи неимоверни усилия да развие висшето си образование там през последните няколко години, защото това е моментът, в който ти си губиш кадрите. Ако ти не можеш да им предложиш висше образование в региона, кадрите ти заминават и да ги върнеш обратно е много трудно", обобщи Влъчков.

Цялото интервю с Чавдар Влъчков можете да чуете в прикачения файл.