Премиера на "Игра. 25 истории за децата на 90-те" от 18:30 ч в София

Излезе от печат "Игра" на журналиста и писател Ангел Иванов. Книгата е сборник с 25 разказа "за последното аналогово детство" и е посветена на децата на деветдесетте години.

"Тази директна, тактилна връзка със света, с реалността, със земята, когато паднеш и си обелиш колената, което е урок, сякаш се губи в този съвременен контекст на опосредстващи технологии, механизми и екрани. Децата са потънали в социалните мрежи, в тази комуникация, която уж ни свързва и ги свързва, а всъщност сякаш повече ги разделя. Но пък всяко време и всяко десетилетие е със своите особености".

Каза Иванов за БНР и сподели мотивите си да напише книгата:

"Имах нужда да реконструирам спомените си за това десетилетие и по някакъв начин да ги проблематизирам - да задам и към себе си някои неудобни въпроси, да поставя и пред читателската аудитория.

Деветдесетарското е по-скоро фон и отправна точка. Разните атрибути на детството тогава - миришещите картинки, ледените близалки, гумената топка, страйкер на улицата… - но отвъд това съм се опитал всъщност да поставя много по-големи, универсални въпроси, които са отвъд поколенческото, отвъд само това поколение и само тази декада, живяна точно в България. Това са темите за порастването, сблъсъка с реалността, сблъсъка с авторитетите, с учители и родители, проблемните отношения в семейството, в непосредствения приятелски кръг, пръкващата се агресия между децата: физическа, емоционална, психическа - нещо, което наблюдаваме и днес".

Иванов предполага, че днешните деца биха се срещнали с книгата му след време, но ще могат да сравнят детството си с това на родителите си.

"Това съм се опитал да заложа, че всъщност нещата в някакъв смисъл не са много по-различни и тези важни институти: на порастването, семейството, детската градина, училището, конфликтите в приятелския кръг, любовните трепети, пеперудите в стомаха - те изобщо касаят не детето от едно поколение или друго, а човека изобщо".

Според Иванов като общество се разделяме в крайностите, а здравата среда разглеждаме като посредственост.

Какво са поели децата на деветдесетте от мутренското време, в което са живели:

"По някакъв начин, странен, това ни обръгна и ни възпита в добрия начин – в нямането да изградим рефлекс да се потрудим да имаме. Не само насъщен, но и смисъл - да имаме и своята култура. Ние бяхме много колажни в търсенията си. Мисля си, че това, че нямахме материално, в средния случай, не говоря за крайна оскъдица, ни научи да се борим и да се трудим и това беше положително, защото, ако се замислим, в момента точно това поколение - близо четиридесетгодишните, в момента те са в активната възраст да правят България и този багаж от миналото работи. В тази проблемна среда, която преживяваш, да си намираш собствени сечива, да устоиш, да оцелееш и да продължиш.

Децата имат някакъв вътрешен компас за непосредственото впечатление и преживяване на средата, на природата, на земята, погледа към небето. Те си го носят това нещо."

Официалното откриване е в 18:30 в книжен център "Гринуич" на булевард "Витоша" в София с участието на Тони Николов и Деян Енев. Модератор на представянето ще бъде Елица Виденова.