Трябва ли бизнесът да участва в процеса на цифровизиране на администрацията?

И в новия кабинет продължава дебатът за участието на бизнеса в процеса на цифровизиране на администрацията и публичните услуги. Бизнесът настоява почти държавната "Информационно обслужване" да не е "конкурент" в цифровизацията. Новият министър на иновациите и дигиталната трансформация препоръча секторът на информационните технологии да не гледа на държавата като на единствен клиент. Бизнесът не се отказва от настояването за повече прозрачност в работата на държавния интегратор.

Още първият сблъсък в ресорната комисия на новия министър с бизнес организациите показа, че и двете страни няма да отстъпят. И в предишни управления информационно-комуникационният сектор е посочвал, че "Информационно обслужване" променя пазара на ИКТ услуги с възможностите, дадени му от държавата и с т.нар. "инхаус" процедури, които изключват частния бизнес от процеса. От 2019-а година "Информационно обслужване" е национален системен интегратор. Заради притежаваните от частни лица акции ЕК заведе процедура срещу България. Затова дружеството започна обратното изкупуване от частните лица. В средата на юни Българската асоциация по информационни технологии – БАЙТ, купи 46 акции от иначе почти изцяло държавното дружество. От разпространена позиция стана ясно, че трябва да се подкрепят, както те написаха, "усилията за изграждане на ефективно, прозрачно и конкурентно електронно управление и развитието на устойчива среда за българската ИТ индустрия". Не само IT бизнесът обаче, а и работодатели се интересуват от съдбата на "Информационно обслужване". На едно от последните заседания на Комисията по електронно управление Георги Кисьов от Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България направо попита:

"Означава ли, че ние, като държава ще трябва да си направим операционна система, защото трябва всичко да бъде направено на наша инфраструктура? Най-вероятно – не. Трябва да има ясна дефиниция кое според държавата са критични системи, да има ясно разграничение как се осигурява достъпа и управлението на всички тези критични данни.

По отношение на "Информационно обслужване" целият бранш се интересува кой ще бъде назначен или кой ще бъде махнат, много по-важна е ролята на "Информационно обслужване". И ще се развива ли така, както до момента, защото води до намаляване на пазара на частните компании в тази сфера?"

Министерството на иновациите засега поддържа тезата, че държавните данни трябва да са собственост на държавата. "Критичната инфраструктура и чувствителните данни следва да бъдат защитени, а не да бъдат в ръцете на частни компании", каза ресорният министър Иван Василев. Предстоят скорошни промени в състава на "Информационно обслужване", на което Министерство на иновациите е принципал, обеща министърът. И препоръча на фирмите следното:

"Българският бизнес да се стреми да развива услуги с висока добавена стойност, а не да вижда държавата като единствен свой клиент. Не чакайте държавата да ви даде обществени поръчки.

Когато една система поддържа чувствителна информация, тя трябва да бъде предоставена за продължаваща обработка от държавата.

Бизнесът не  е враг, партньор е. Развиваме все по-бързо дигиталните услуги, които искаме да виждаме като граждани".

Като малка победа над жалбите на бизнеса, дори в ЕК, Иван Василев посочи и решение на Комисията, според което няма пречка държавата да възлага работа на "Информационно обслужване". Екип в дружеството обаче вече надгражда системите, за да може те да са с отворен код.

"Добре трябва да се обмисли тази идея", казва бившият зам.- министър на електронното управление Благовест Кирилов. Той припомня, че "отварянето" на системите е в съответствие с мерките, които ЕС насърчава, за да се намали зависимостта от големи, предимно американски, доставчици на софтуер. Но има и рискове, обяснява Благовест Кирилов.

"Въпросът е да постигнем киберсигурността. Има неща, които ако се правят с отворен код и се направят на същото ниво на защита като нещо, което може да вземем като готов продукт, то ще е много по-скъпо.

Рисковете, които има с отворения код е, ако този, който го е изработил, утре го няма. Тогава този, който трябва да прави поддръжката, е в една не много хубава ситуация. Оскъпява процеса и го прави по-сложен".

От опита си като зам.-министър на принципал на "Информационно обслужване", Благовест Кирилов обяснява, че прозрачността и диалога с частния бизнес е от съществено значение.

"Тук не  е само комуникацията между министерство и между "Информационно" и бизнеса, а между цялата държавна администрация.

Приветствам поставянето на СИГМА. Хубаво е да има повече отворени данни, повече прозрачност при поръчките".

А защо не и поръчките на "Информационно обслужване" да са отделно видими, както сега системата СИГМА обобщава ясно останалите обществени поръчки, пояснява Благовест Кирилов.

"Може да се направи и отделна секция за "Информационно обслужване". Хубаво е информацията от един вид да е на едно място".

Яснота, прозрачност и разговори са пътищата, по които минава диалогът между бизнес и министерство за бъдещето на почти изцяло държавното дружество "ИО", обобщава Благовест Кирилов.

"Смятам, че това очаква и бизнесът. Заданията трябва да се правят по начин, който да гарантира конкуренция.

Трябва да се намери ясна визия и цел. Средствата за постигането им много по-ясно могат да се дефинират".

"Информационно обслужване" няма да бъде закривано, уверява още министърът на дигиталната трансформация Иван Василев. Но обещава промени. Не е ясно дали тези промени ще донесат спокойствие за работата на дружеството, която е от значение и по време на изборите, и за електронното здравеопазване, и за дейностите на администрацията, общините, ведомствата и цялата държава.