Трябва ли да се говори за военно обучение на цивилните и защо не се случва?

Трябва ли да се говори за военно обучение на цивилните и защо това още не се случва? Поводът – засилващите се и в Европа призиви за военни практики, предназначени за цивилното население.

Това не е единственият повод, който ни кара да търсим отговори на тези въпроси. Причината е, че и последният доклад за състоянието на отбраната от 2025 г. отчете, че в края на същата година окомплектоването на доброволния резерв остава на критично ниски нива - 18,6 %, като на служба в резерва има само 558 български граждани от определените 3000 по Програма 2032.

Във ВМА, например, недокомплектът от доброволен резерв е 100% от офицери и сержанти.

Няма хора! А като затруднения при набирането военните отчитат "усложнената международна обстановка" и неадекватните медицински изисквания към кандидатите в по-висока възраст. Малкият брой кандидати за резерва се определя и от непривлекателността и бюрократичните процедури при кандидатстване и при изпълнение на договора.

Проблеми, които накараха военните да напишат като препоръка в Доклада за отбраната за 25-а година, че трябва да се търсят нови и ефективни подходи за попълване на доброволния резерв и запаса, в т.ч. стартиране на широк обществен дебат за въвеждане на форми на военна подготовка за определени категории български граждани.

Тук само ще припомня, че по време на предишното ръководство на МО - на Атанас Запрянов, както и част от служебен кабинет, и като част от редовен, беше повдигнат въпросът за това хората от силовите структури да получат военни знания. Това срещна съпротивата на хората там. Румен Радев, като президент, през 2023 каза, че са нужни аварийни мерки за привличане на хора с качества в Българската армия и тяхното задържане с адекватни социални програми, за създаване на условия за тяхната пълноценна подготовка, така че да могат да разгърнат своя потенциал.

Тогава след едно заседание на КСНС през 2022 г партиите се бяха споразумели да търсят решение.

Но и досега още се търси решение. В предизборната програма на "Прогресивна България" постави като акцент привличането и задържане на качествени кадри с  последователна политика за подобряване на условията на служба чрез социални и финансови стимули.

Сега, министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви, че се готвят промени в Закона за резерва. Но и до този момент не е подсказал в каква посока ще са те. Само увери, че "връщане на казармата не е на дневен ред поради финансови причини. Характерът на срочната служба трябва да е различен".

Добромир Видев посочва, че засега не е известно каква ще е посоката на "срочната служба":

"Преди това искам да обърна внимание защо тази тема е важна. Не заради недостига на хората. А заради войната в Украйна, която накара Европа, а и граничещите с Русия държави да засилят дебатите и действията за връщане под някаква форма на военната служба или обучение.

Към днешна дата Литва, Швеция, Латвия, Хърватия възстановиха наборната служба. Доброволни модели на служба има в Румъния, Франция, Белгия, Полша, Германия. В Австрия, Швейцария, Кипър, Естония, Дания, Финландия, Гърция, Норвегия има запазена военната служба. За различни периоди са в различните държави. Гърция например прие първите 72 жени наборници в пилотна военна програма. Гръцката армия прие първите 72 жени. Те са доброволки на възраст между 20-26 години и ще служат 12 месеца, при същите условия, като мъжете наборници. За Гърция е любопитно, че жените и досега имаха право да служат в гръцката армия като професионални войници, след завършване на военни академии или чрез специални конкурси. Норвегия въведе в периода 2014-15-а г. задължителна 12-месечна служба и за жени."

Видев коментира тенденцията за присъствието на дами в армията:

"Но… преди това да се случи, нужна е обществена подкрепа за това. Според проучване от ноември миналата година на "Алфа рисърч" по поръчка на "Отворено общество" приблизително 21% от пълнолетното население са готови да станат доброволци в армията, гражданската отбрана или гражданската защита в случай на война. 25% от най-младите българи (18-29-годишните) биха се записали доброволци в случай на война. Това - много грубо - са около 1 милион души. Това навежда на определени мисли. Като това за обществената подкрепа. Как работи това във Норвегия? Кистен Кнудсен е началник на гражданската отбрана на Норвегия – държавата, която е запазила наборната си армия. Той беше в София преди време за един военен форум. Кнудсен разказа, че благодарение на традициите от 60-те години в гражданската отбрана обществото има и сред младите хора подкрепа за армията."

А у нас?

Диалог за нуждата от обучение на цивилни във военни способности има. Но той е повече затворен в професионалната сфера. Скоба тук – и у нас има механизми за това цивилните да имат интерес към армията чрез т.нар. срочна служба в доброволния резерв. В началото на годината, при конкурсите, военните казаха, че имало 451 кандидата. Обаче свободни само 150 места за обучение.

За толкова стигат парите.

Тази тема, между впрочем, излезе на дневен ред и при обсъждането на бюджета. Министър Димитър Стоянов каза, че в бюджета за тази година са разчетени средства за поетапното попълване на недокомплекта от военнослужещи - около 400 военнослужещи, да бъдат приети на действителна военна служба. Декември е предвиждал да са 1000. И това е свързано с професионалистите. Онези 150 места за срочната служба в доброволния резерв са 150 по същата причина. Няма пари за обучението на повече. После тези хора може да участват във формированията във мирно време. Командирите да разчитат на това да заместят отсъстващ военнослужещ до 1 година.

Според Видев това не решава основния въпрос за недостига:

"Затова финансирането на подобна дейност е важна. А то като няма пари за бюджета за обучението на 600 военни за недокомплекта в армията, как да намериш пари за доброволците?"

Излизането от този порочен кръг коментира и полковника от запаса Манол Тенчев, бивш военен, работил е и в Министерството на отбраната. Сега е почетен председател на сдружението "Военен съюз". Според него вариантът е да има национална гвардия, вариантът да има модулна военна подготовка.

Дали пък миналото няма да крие част от отговорите за бъдещата схема за набиране на военни?

"Искам да извадя двете послания на военния експерт Манол Тенчев – "армията е скъпо нещо". Може би това ще е по-малкият проблем, защото дори и новите управляващи не отстъпват от поетите ангажименти към НАТО за повишаването до 5 процента от разходите от БВП. Едната идея е до 2035 година търсенето на нова техника, участието в програмите на ЕС за финансирането. И другата идея е за модулна подготовка, която може би ще успокои желаещите, че това не е "търсене на пушечно месо". Много се надявам, че въпросът с хората ще бъде решен. Казахме, че Димитър Стоянов обяви, че се готвят промени в Закона за резерва. Но и до този момент не е подсказал в каква посока ще са те", коментира Добромир Видев. 

Цялото интервю с Добромир Видев чуйте от звуковия файл.