Доц. Георги Костов: Застаряващата гора ще изсъхне и ще има пожари

България е на 5-о място по увеличаване на риска от пожари и това се обяснява със състоянието на нашите гори, които застаряват и остават доста гъсти, силно повлияни от човека, са хомогенни и възрастни. Това позволява по-бързо да остареят – издънковите гори в долния пояс отпреди 60-70 години, каза в интервю пред БНР доц. Георги Костов, университетски преподавател и бившият зам.-министър на земеделието и горите.

"Това предполага, че горите губят своята адаптивност и климатичните промени действат за тяхното отслабване, идват насекоми и се губи устойчивост, поради факта, че короните на дърветата са нагъсто, губят листа, от тях се появяват храсти и евентуални запалвания от храстите ще вдигнат пламъка нагоре", обясни той.
В "Преди всички" доц. Георги Костов коментира как България се справя с проблема със съхнещите гори и рисковете от пожари.

"Беше създадено усещане, че в България се сече повече, отколкото трябва. Това никога не е било вярно. Може да се каже, че в отделни места е имало нарушения на правилата. Но това, което казва лесовъдската наука е дългосрочно обосновано. Краткосрочните промени след сечта, когато насаждението бъде подмладено, всяко горско растение има собствен живот, и нашите гори половината са в пенсионна и предпенсионна възраст. Имат нужда от подмяна и означава, че значителни на площи ще бъдат премахнати старите дървета, а младата гора, която ще е по-адаптивна и ще усвоява повече въглероден двуокис", обясни доц. Костов.

Според него трябва да се подменят половината от гората ни - около 4 млн. хектара гори:
"Половината са в това състояние и основно по ниските части на страната, около населените места трябва да бъдат подменени. Тези, които са в пенсионна възраст насаждения, могат да изкарат не повече от 15-20 години, а други няма и 5 години да изкарат. Лесовъдската наука дава инструмента и е казано, как това да стане. Обаче става дума за големи количества обла дървесина, която няма пласмент и качество."
Доц. Костов съобщи, че необходимият процес по поддържане на гората ни е започнал.
"Преди седмица МЗГ започна да идентифицира проблема. Зам.-министърът Иван Палигоров даде пресконференция в Североизточна България, защо съхнат горите. А този район е първенец по съхнене на горските насаждения, защото е на границата между растителните биоми и започва степта. Климатичните промени не са очаквани, те вече са тук.
Говорим за съхнещи насаждения, силно повлияни от човешката дейност и не могат да достигнат до степен на старите гори, които са първични. Първичните гори са много ценни от гледна точка на биоразнообразието, неповлияни от човека, но те са далеч от населени места – на недостъпни места са и ние имаме такива. Останалите гори също са ценни, но имат живот, с които трябва да се съобразим", предупреди доц. Костов.
И посочи, че "имаме критични места, където няма да имаме същинска гора по сегашните представи".

"Имаме пояси с площ около 8000 хектара и дължина 4000 км, но някои са напълно изсъхнали и трябва да бъдат подменени", препоръчва той. За него големият въпрос е за 1 млн., какво да се прави с отсечената дървесина:
"В момента имаме криза на потреблението на дървесина, става за огрев, хартия и производство на плочи от дървесни частици. Така ние миналата година сме на минимума от началото на века по отсечена дървесна биомаса, вместо от 12 до 15 млн. куб. м, ние сечем 5, защото няма кой да купи. Не изнасяме, защото дървесината няма висока себестойност, а транспортът е скъп на тази суровина, ефективен е на около 120-200 км. Проблемът е огромен, не само, защото трябва да сечем, но и ще се промени ландшафтът и хората ще реагират негативно. Ако не се отсече тази дървесина, тази гора ще изсъхне и ще станат непроходими шубраци, но и ще възникват пожари. Имаме 2 млн. хектара, това са 18% от територията на страната, и тези гори обграждат много населени места, особено в "демографските пустини". Там хората са пряко застрашени, защото пожарите стигат до първите къщи на селата - пожарът в село Воден. Ако се случи нещастието, тогава ще се обърне по-сериозно внимание на държавно ниво. Защото след пожарите идват потопите, наводненията. В Струмяни този пожар ще отнеме още много време, а почвата е изнесена и се връщаме хилядолетия назад. Там дълго време няма да има растителност."
Доц. Костов предупреди, че след дъждовете през юни тревата, която беше окосена, пак е до пояса и с прогнозите за засушаване и високи температури тя ще стане страшно запалима.

"Пожарът зависи от количеството горивно вещество и ако това е много ниска растителност, превенцията е, ако възникне пожарът, да се разпространява бавно, за да може да се реагира. Ако е близо до многоетажни гори, ще стане като във Франция и Испания", каза още той.

Цялото интервю с доц. Георги Костов чуйте от звуковия файл.