Земеделци от Хасковско: Всичко е внос, дините са по 8 цента

Недоволни от ниските изкупни цени на продукцията им тази година са земеделските производители в Хасковско. Според тях причина за това е и нерегламентираният внос от трети страни.

В края на юли зеленчукопроизводители блокираха за кратко пътя Русе – Маказа край хасковското село Конуш, а производители на дини в Любимец изхвърлят голяма част от продукцията си. Други, казват, ще си остане на нивите, защото няма пазар. При старта на жътвената кампания зърнопроизводителите в региона също заявиха, че са притеснени от очакваните ниски изкупни цени на пшеницата на фона на нарасналите многократно разходи за торове, препарати и работна ръка.

Какви са тревогите на земеделските стопани в Хасковско разказват земеделци пред кореспондента на БНР в Хасково.

Зеленчукопроизводителите от хасковското село Конуш се оплакват, че в момента изкупната цена на корнишоните екстра и първо качество е 50 – 60 цента на килограм. По думите им при тези изкупни цени и много по-високите за торове, препарати и работна ръка, не могат да покрият дори направените разходи.

Митко Дерменджиев и Румен Росенов от село Конуш произвеждат краставици тип "корнишони" и пипер. Това е поминъкът им, на който разчитат, за да изхранват семействата си. Като се разплатим с работниците и за нас нищо не остава, споделят те.

Недоволен от ниските изкупни цени е и Александър Ангелов, който отглежда 5 дка корнишони и 15 дка пипер. Докога с тоя внос, а нашата продукция трябва да изхвърляме или да си остане на нивите, коментира той.

Цялото семейство на Екатерина Симеонова се изхранва с производството на зеленчуци. Тя, както и други жени от село Конуш, споделят, че тази година са на ръба на фалита. Разказва, че е вложила над 12 000 евро, а до момента не може да изкара и 1000. Това е срамота - 50 - 60 цента да ни изкупуват корнишоните първо качество, а една лимонада е 1 евро!

"Ставаме сутрин рано, целите сме в кал и работим за жълти стотинки! Защо хвърляме българското производство зеленчуци, а да внасят от чуждите държави, при положение, че ние имаме и количество и качество, но цена нямаме", възмущават се жените.

От ниски изкупни цени на дините се оплакват и производителите в Любимец. По думите им сред причините е и нерегламентираният внос.

Веселин Колев и Атанас Андреев отглеждат по 15 дка дини в Любимец. Споделят, че на борсата там ги търгуват за по 8 цента на килограм и пак липсват търговци. От февруари сме почнали, от една семка, торове, препарати, поливане, работна ръка, горива - всичко се вдигна, а не можем да реализираме произведеното, оплакват се те.

Янко Янев отглежда около 100 дка дини и е един от най-големите производители в региона. Разказва, че тази година голяма част от продукцията му ще си остане на нивата. Както и, че не е имало случай голяма търговска верига да купи дини от тържището в Любимец.

"Всичко е внос, а нашите си остават на полето", разказва той.

"Това е българското земеделие в момента - нито цена има, нито търсене има, прекалено много внос, получаваме никакви субсидии - някакви 50 евро на декар, с които аз не мога само оранта да си покрия", допълва земеделецът.

Притеснени от очакваните изкупни цени са и зърнопроизводители от Хасковско. При старта на жътвената кампания в димитровградското село Горски извор председателят на земеделската кооперация там Христо Павлов разказа, че обработват над 7000 дка пшеница. Очакваните тази година добиви са добри - около 650 кг от дка.

Но по думите му изкупна цена от 160 евро за тон пшеница е недостатъчна да покрие дори направените инвестиции. По-високите разходи за торове, гориво, препарати и работна ръка притесняват и зърнопроизводителите в Ивайловградско, които също споделят, че сметките им тази година не излизат.

Христо Парасарев обработва около 800 декара земя - слънчоглед, пшеница, лен, лозя и други култури. Много често се случва гръцката цена да е по-ниска от българската, споделя той.

Около 2000 декара с пшеница обработва Георги Чобанов. Всичко стана скъпо - само за транспорт трябва да оставим половината разходи, признава той.

Земеделците в Хасковско настояват за справедливи изкупни цени на продукцията им, както и за конкретни мерки в защита на българските земеделски производители.

Какъв е вносът на пресни плодове и зеленчуци през най-големия сухопътен ГКПП с Турция "Капитан Андреево", каква част остават в България и какво сочат данните от фитосанитарния контрол?

По данни на БАБХ от началото на годината пратките са 10 918, като са отхвърлени 31. За 2025 г. са били 102 569, а лабораторните изследвания установяват несъответствия за 248. Около 10% остават в България - 13 025 пратки, от които са отхвърлени 51.

Какво и как проверява Агенцията по храните на "Капитан Андреево", има ли нерегламентиран внос на плодове и зеленчуци и наред ли е всичко с контрола им?

На тези въпроси отговаря началникът на отдел "Гранично-инспекционен пункт Капитан Андреево" д-р Атанас Атанасов.

В момента единствената акредитирана за това лаборатория е държавна. От началото на годината в нея са направени 12 570 изпитвания на плодове и зеленчуци. Недопустими по европейските стандарти са 180 пратки. Подробности за контрола разказва и началникът на отдел "Изпитвателна лаборатория химични замърсители" на ГКПП "Капитан Андреево" инж. Елена Калоянова.

Подробности чуйте от звуковия файл.