Здравка Евтимова: Интелектът би трябвало да е валутата на България

В разговор, провокиран от смесването на джаз музика, планина, вятър и литература и от въпросите на журналист от "Хоризонт", писателката Здравка Евтимова разгръща своя философски и силно граждански размисъл за състоянието на българското общество. Според нея талантът е дар, роден от историческата болка на народа, но този потенциал често се задушава от раболепие, агресия и стремеж към лесната изгода. Евтимова определя нарастващата грубост и "мутризация" като симптом на духовен упадък, а не като проява на сила.

Според нея човекът, който крещи и унижава другите, всъщност прикрива собственото си вътрешно разпадане. Противоотровата вижда в изкуството, литературата и музиката, които съхраняват човешкото и дават шанс за безсмъртие на духа. На въпроса какво означава „ние, българите“, тя отговаря, че принадлежността не е етническа, а нравствена. За нея има само два вида хора – свестни и такива, които доброволно се отказват от собствената си човечност.

Разговорът преминава към социалните мрежи, където Евтимова защитава правото всеки да пише, но предупреждава срещу безкритичното възхваляване. Истинското изпитание за твореца е трудът и съмнението в себе си, а не масовото одобрение.

Особено категорична е позицията ѝ срещу войната и всяка форма на политическа бруталност. Осъжда агресията срещу Украйна, съчувства едновременно на украинските и руските семейства, загубили близки, и предупреждава за опасността от възраждане на фашизоидни идеи, когато обществото започне да се прекланя пред силата вместо пред човешкото достойнство.

В последната част на интервюто Евтимова поставя акцент върху образованието. Според нея България има нужда не от принуда, а от "хуманна дисциплина", която да защитава желаещите да учат. Тя определя интелекта като истинската национална валута и предупреждава, че когато обществото толерира посредствеността, най-подготвените хора просто си тръгват. Така страната губи най-ценния си ресурс – знанието.

Финалът е символичен. Повод за размисъл става нахлуването на звуците от готвещия се да излезе на сцената вокален ансамбъл и идеята слушащите и изпълнителите да бъдат изведени  извън зоната им на комфорт. За Евтимова именно смелостта да влезеш в собствената си слабост е едно от най-висшите проявления на силата.

Ирина Недева: Ами добре, сега започваме седнали на една много дървена пейка. Този разговор, който няма да бъде дървен, въпреки че дървото е обект на особено почитание за Здравка Евтимова.

Здравка Евтимова:

Аз много обичам дърветата и дълбоко вярвам в това, че когато се грижиш за тях и за цветята, особено когато ги поливаш, те са по-древните жители на земята и успяват да се отблагодаряват.

Винаги вярвам, че човек, който полива растения е човек, който върви към щастието.

Ирина Недева: Дълбоко ме впечатли вашият разказ как човек трябва да може да отпуши водите на планетата през себе си и тези подземни реки, на които определичавате всъщност таланта и същевременно с това онзи прочут цитат, че талантът е породен от “шута на бог”, който разбърква логическите връзки в мозъка и колко необичайно талантлив е българинът, надарен с талант. Как си го обяснявате обаче заедно с този порив към роболепие, който критикувате?

Здравка Евтимова:

За мен талантът е онази сила, която вселената е дала на хората за да ги държи така със усещане за собствена стойност. Защото  в случай, че започнеш да защитаваш някаква идея само заради облагата, заради поста, който ще заемеш,  може и да го получиш този пост и даже да си получиш и облагата, но ще се окажеш същество, което е загубило подаръка на еволюцията. Защото катафалката няма заден багажник, където да отнесен натрупаните милиарди.

Ирина Недева: Сега в българското общество наблюдаваме грубост, мутризиране на нашата реалност, видимо навсякъде, включително политически видимо. По време на сутрешната среща в галерията в Самоков, в рамките на “Джаз фест Д-р Емил Илиев” в Боровец вие използвахте уникален израз за необичайния и необясним талант, с който са надарени българите. Какво имате предвид?

Здравка Евтимова:

Еволюцията е онзи пусков механизъм на таланта, който винаги е породен от някаква болка, от драма, и така си обяснявам таланта на българите. В толкова много хора малко на брой, нали 5 милиона и половина и толкова много талантливи хора сред тях. Този пусков механизъм е именно тази историческа травма. Може би самата вселена е решила да ни помогне да оздравеем от тази травма, като ни е дала талант. И ако сме достатъчно смели да не да не свеждаме глави, да не се мутризираме, да не бъдем нагли и брутални ще се възползваме от него като нация. А често резултатът от таланта остава и в бруталността.  Човек го усеща и затова така крещи. Смята, че с това крещение ще унизи и другите да ги смъкне до своето ниво и те да се почувстват ограбени, но не може. Това е просто сигнал - както вдигането на рязко на температура е някаква тежка болест. Това крещение е символ на умирането на едно човешко същество. То се гърчи дълбоко в себе си и ако сме умни може би имаме шанс в този човек да се събуди човещина.

И аз ето тук, четейки или присъствайки на такива музикални събития, на такова място, като този фестивал на името на доктор Емил Илиев, музиката, както и четенето на талантливо написани книги, в които се вижда истината на епохата, тоест отмирането на таланта, крещенето, мутризацията, музиката и четенето на такива талантливи книги е форма на безсмъртие.

Ирина Недева: Казахте “ние българите”. Има ли етнос талантът? Този израз чуваме в много различни регистри с много различна тоналност, като едно възможно обобщение. Често го употребяват националистически политически формации и ми е много интересно конкретно вие, писателката Здравка Евтимова, когато кажете "ние българите", какво си представяте?

Здравка Евтимова:

Аз си представям хората, които живеят по българско небе. Те могат да бъдат различни по своя етнически произход, могат да бъдат етнически турци, могат да бъдат роми, могат да бъдат с еврейски произход. Има два вида хора. Те са или свестни хора или такива, които съзнателно убиват свястния компонент във себе си, а когато ние се опитаме да бъдем свестни, тоест да не се подмазваме, да не се покланяме пред силния, когато ние запазваме тази този свестен компонент във себе си всъщност запазваме човечността на човечеството и няма значение дали си евреин, дали си българин, дали си турчин, дали си ром стига да си достоен дали си сина ми ще бъде излекуван от евреин, от немец, от български лекар от турчин. Аз целувам ръка на тоя човек, който ще го излекува сина ми! Дали някоя прекрасна книга ще е написана от ром, от американец, от какъвто ще да е човек, чех, друг, аз ще се поклоня на този човек, защото има една прекрасна мисъл на Олдън - има незаслужено забравени книги, но няма незаслужено запомнени такива.

Ирина Недева: Днес има много шум в системата. Всички говорят през социалните мрежи. Всеки се изявява. Всеки иска да пише. Всеки смята, че би могъл да прави това, което прави един истински професионален, добър писател. Какво според вас може да накара един човек, който живее в социалните мрежи и в собствените си балони, независимо колко е интелектуален или колко не е такъв, да чуе нещо, което да го разтърси изначално и да противоречи на предварителните му представи и на това, което иска да чуе.

Здравка Евтимова:

Аз се радвам, че хората пишат в социалните мрежи. При целия мрачен свят и липса на красота понякога намирам една страхотна метафора, който ме кара да спирам да дишам. Нима ние хората не сме онзи пясък, всички ние, който скрива диаманта отдолу?!  Именно тая красива метафора във тъжния свят на останалото ме кара никога да не бързам да давам категорична оценка, че някой не става. Когато видя, че някой обижда някой и го нарича боклук изпитвам огромно съжаление към обиждащия.

Същевременно никога не бива да си позволяваме да хвалим безогледно, когато чуя” “той е гениален, той е такъв, този и блестящ” това звучи подозрително.

Продължавай да пишеш, ако много те хвалят, ако се харесваш на всички, това е изключително лош знак. Това е знак си почнал да загниваш! Отиди в градината копай, питай се да оплевиш една леха с малини, която е обрасла с бабини зъби. Това е един плевел, който има малки бодли, такива топчинца с бодли, които пукат гумите на велосипедите.

Махни ги бабините зъби и плевелите около малините. И това, ще означава, че ти ще си достоен поне за една хилядна част от похвалите, които ти казват и това е тестът за мен... Тръгнат ли много да те хвалят... не знам. Аз много се страхувам от това нещо. Това е вече признак на загниване.

Иди изчисти бабините зъби! Освободи малините да останат, да раждат, да отидат децата да си откъснат.

Ирина Недева: Това е важен съвет за човека, индивидуално погледнат, обаче ние виждаме, че нашето общество се превръща в общество, което се раздира основно на две части - едните залагат на силата, за да бият другите, които са по-слаби. Виждаме го от ситуацията във войната в Украйна. Русия спрямо Украйна. Не знам дали ще се съгласите с мен всъщност, но дали виждаме опасно групиране,  хора, които залагат на твърдата сила и на това, че което са си решили, че е тяхна територия, ще си я вземат с кръв...

Здравка Евтимова:

Бруталността винаги ме е отблъсквала. Политиката ме е отблъсквала стократно повече с това. Това, че притежаваш ядрено оръжие и да заплашваш хората с него, е да заплашваш лекаря, който лекува пациент и се стреми да спаси живота му. За мене той е безчовечно. Смъртта на толкова милиони хора и от страна на украинците и от страна на руснациите ме отблъска, просто физически ме докарва до болка.

И разбирам хората на Украйна, които искат да се борят за своята родина да бъде запазена, да си я има, да е тяхна родна... Да могат да кажат: “Аз съм тука роден и тука искам да пораснат децата ми”. Съжалявам за руските майки, които посрещат синовете си в ковчези. Тук, в тази война виждам абсолютното безсмислие и усещам отвръщението, което изпитвам към хората на насилието и на бруталната наглост.

Ирина Недева:  Смятате ли, че това е въпрос, който поставя българското ни общество пред много сериозна дилема, която към момента не можем да осмислим, защото ние виждаме безпрецедентни нива на, според мен, подкрепа на агресора и то паш паш в социалните мрежи, където всички се изявяват. Не знам, четете ли, гледате ли как се ожесточават хората? Казвате, че много дълбоко ви възмущава бруталността, но има ли опасност според вас от фашизиране на обществото - мнозинството да застане дас силните на деня, или да застава винаги зад тези, които конкунктурно изглеждат по-силни?

Здравка Евтимова:

Тоя въпрос винаги ме е плашил. Такава опасност е надвисвала в такива полярни дни, когато и над България е надвиснала сянката на войната. Така че, да, аз мисля, че в укриването, в гмурването в такива фашизиидни идеи, фашизоидни платформи наистина съществува такава опасност. Хората, които не са готови да срещнат предизвикателството на днешния ден, не разполагат с определени умения, с определени знания, разчитат изцяло на мускулите. Тук те ще са тези, които ще се затичат към такива фашизоидни платформи и това много ме тревожи, защото фашизмът заличава притеженията, постиженията на човечеството. Винаги, при всяка негова форма, това е заличаващо, смазващо течение. Няма да остана до думата течение обаче, защото в течението има нещо красиво. То е смазващо свлачище надолу към първобитния привитимизъм, към желанието да си прегризем гърлата… А когато си прегризем гърлата и останем сами? Какво ще стане??

Ненавиждам всякакви фашизни идеологии и много съжалявам ако млади хора се насочват към тях, това ще е огромна загуба за всички нас.

Ирина Недева: Знаете ли какво ми направи много силно впечатление? Имаше въпрос към вас днес на тази среща по какво си приличат и по какво се различават Съединените щати? Познавате ги добре и цялата англоезична традиция и Китай, където също сте преподавала писане творческо писане. Вие направихте два паралелни разказа, в първия имаше уважение към дисциплината, в другия имаше уважение към свободата да бъдеш съвършен, но да можеш да постигнеш американската мечта. В единия случай (Китай) имаше стремеж към тотално съвършенство, в другия - свободтаа да бъдеш несъвършен и в това несъвършенство да постигнеш нещо ново. Кой от двата е по-нужен днес за нас?

Здравка Евтимова:

Ние като западно общество имаме нужда от по-висока степен на дисциплина. Това горещо ни липсва. Само че, дисциплина, която не е дисциплина на концентрационните лагери, не нали „Arbeit macht frei“(“работата те прави свободен"- фразата над портата на Аушвиц I- бел. На ред.), а това е дисциплината, вътрешно осъзната от индивида. Защото когато ти желаеш да учиш в класа, който в България е от 2-28 човека и от тях само трима искат да учат, а останалите не желаят, то дисциплината трябва да бъде създадена така, че тия трима да могат да разцъфтят, а останалите 25 да използват най-добрите като пример, а не, както е сега - на учещите да ги обиждат на “зубар”. Това е изключително погрешно. Обществото се движи именно от тези двама-трима, които, въпреки нежеланието на останалите продължават напред, въпреки шума, който е изключително вреден според мен. Въпреки усилията да се влияе върху учителите чрез телефонни обаждания за да удовлетворят желанията на родителите. Нека родителите, нека всички осъзнаем, че нека си послужат тук с една хубава поговорка, още от времената на римската империя - “камъните, които премахваме от пътя на децата си, се изсипват като свлачище върху главите им”. След години разглезване на децата ни, им даваме измамната лекота да не бъдат борци, затова съм в полза на една хуманна дисциплина, която да отваря вратите на желаещия да учи. Ако той иска да учи, нека ние да му дадем възможност да учи пет пъти повече и тогава наистина България ще разполага с една наистина международна валута, която може да купи всичко: и тази валута е интелектът. Вярвам в интелекта на българите и много се страхувам в това, че тези 25 човека, които не са заинтересовани от ученето, налагат общата мелодия.

Аз искам общата мелодия да бъде в полза на тези, които желаят да учат! Те да са локомотивите да дръпат обществото в посока на желание за знание и можене и останалите. А не тоя “ум” на младите българи по български да търсят далавера.

Защото далаверата какво е? Ще те издигне десет сантиметра над повърхността, ще изкараш някакви пари, ще ги профукаш и после пак далавера?!

Далаверата те обрича на мизерия, в крайна сметка.

А тия двама, трима, които учат здраво въпреки другите, които искат далавера, които никак не са подготвени, но искат заплата от €3000. Какво ще дадеш за тия 3000 €?! Добре, получи ги, но направи такава програма, която да хваща болестта в нейния начален стадий, за да може да бъде прекъсната и човекът да се върне на територията на здравето. Направи такъв двигател, който да се чупи и да дава дефекти пет пъти по-рядко. Тогава хората сами ще ти дадат и повече пари, а не ти да ходиш да нахалстваш и да ги изнудваш.

Ирина Недева:

И да се обърне тази пирамида, на която на върха стои некадърността, нали? Защото това е обидно за всички.

Здравка Евтимова:

Умният човек никога не търпи некадърен да го ръководи. В крайна сметка умният си тръгва, изтича мозък и какво остава като се съберат пет човека, които не знаят таблицата за умножение?! Те така или иначе няма да сметнат колко е 8 х 8. Те няма да го знаят. Ще се бият в гърдите: “Аз управлявам!”

Какво управляваш?!

Ще кажеш, че 8х8 е 32. Хубаво 32 е за тебе и всички, които роболепничат по теб, ще ръкопляскат, за да ги да им дадеш някаква службица и докъде ще стигнем?!  8х8 и да стане 32, за това, че ти си дал на някакъв човек, който не знае като тебе, някаква службица?!....

Интелектът на България би трябвало да е тая валута и за да стане тая валута наистина побеждаваща в нашата страна то нека въведем една хуманна дисциплина, тоест учителят да може да дава точни оценки, да не пише петиции и шестици на хора, които не знаят за тройка, и да им пише, за да не се разформира паралелката, да не се затвори училището и за едно място в университетите за един студент да се борят университетите, вчесто студентите да се конкурират помежду си. 

Това е смешно, това снижава качеството. Това е не само смешно, но и престъпно. Само тоя, което поддържа нивото, само той има шанс да промени нещо, въпреки всичко. Че я има тази обирната пирамида и отгоре на върха й има некадърници, тая пирамида не важи за знаещия.

Знаещият просто няма да остане, даже няма да си изгуби времето даже да се подиграе на въпросната пирамида. Просто дори да я вижда, знаещият не й обръща внимание, не й казва довиждане, не й казва и сбогом, а по най-тихия начин се оттегля и намира място за себе си.

Но, в сърцето му остава една дълбока болка, че в онова прекрасно градче, където е живял, до онази хубава река, където е срещнал любовта за пръв път, красивия поглед, който е дал смисъл на живота му, учителят му, на когото се е възхищавал, вече го няма. Това ще го боли винаги, където и да е.

Ирина Недева:  Взимат ни думата и то от една акапелна група ...

Здравка Евтимова:

Да това е прекрасно и нека още веднъж кажем тези думи на благодарност към този джаз фестивал, организиран от неустрашимата доктор Татяна Илиева, която освен прекрасен кардиолог, е човек, който дава сърцето си за този джаз фестивал. Това е истински подарък за нас.

Ирина Недева:

Аз сега бях на пресконференцията им. Много са интересни. Казаха, че нали те акапелно ще пеят и също, че имат специална техника, с която всеки е някак си провокиран да използва гласа си не в неговата сила, а в неговата слабост, тоест да минава в други регистри. Да не ползва диапазона, в който е най-силен. Нещо, което ме накара да се замисля дъбоко. В смисъл оперната певица или басът да не пее бас, а примерно контратенор. Оперната певица да влезе в поп жанра, тоест някакви такива смешения от стилове до регистри ми се видя много интересно като концепция...

Здравка Евтимова:

Означава все едно нали човек, който пише сценарии да започне да пише романи, или един романист да започне да пише пиеси.

Ирина Недева:

Да... Смесване на жанрова и идеята, която ме порази, че силата е в това да си позволиш да влезеш в поле, в което си най-уязвим, може би...

Здравка Евтимова:

Е това иска смелост, обаче също така и усещане за собствените способности. Тоест, това означава, че твоята слабост всъщност е твърде силна. Или може би по-големият компонент на твоята слабост е силата ти...

Цялото интервю на Ирина Недева със Здравка ЕВтимова чуйте от звуковия файл.