Автор:
Станислава Пирчева
Интервю
"Постепенно разбираш, че ти можеш да промениш само един много малък свят край себе си"
Атанас Капралов: Истинският поет не смазва, а провокира доброто в другия
Интервю с Атанас Капралов
четвъртък 6 август 2026 15:49
четвъртък, 6 август 2026, 15:49
Атанас Капралов
СНИМКА: Станислава Пирчева
Размер на шрифта
Понякога една книга идва като настойчив и дълго чакан знак. Отваряме я и пред нас се разкриват следите на човешки и творчески път, преминал през любовта и разочарованието, бунта и надеждата, страданието и неугасващия стремеж към висините.
Говорим за поезията като лична изповед и нравствена позиция. За словото, което може да бъде нежно, но никога беззащитно. Словото което назовава красотата и не затваря очи пред неправдата. Ще говорим и за любовта като сила, която продължава човека, връща го към самия него и му помага да се съхрани.
Гост на БНР е Атанас Капралов. От 2017 г. е директор на Националния литературен музей.
Поет, публицист, музеен деятел и общественик, едно от разпознаваемите имена в съвременната българска литература. Роден е в Димитровград, завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а първото му стихотворение е публикувано още през ученическите години.
Професионалният му път преминава през журналистиката, театъра, културните институции и обществената дейност. Бил е уредник в Дом музей „Пеньо Пенев“, главен редактор, общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания в Димитровград, както и директор на Драматичния театър "Апостол Карамитев".
Творческият му път започва преди повече от пет десетилетия. През 80-те години негови стихотворения, посветени на политически неудобни теми, са спирани от цензурата и разпространявани в ръкопис, а първата му стихосбирка „Нежен скитник“ дълго отпада от издателските планове. По-късно излизат „Завръщане в слънцето“, „Голота“, „Дамгосан“, „Жив и свободен“, „Приближаване до взрива“, „По мярка на духа“ и най-новата му книга „Божествен знак“. Автор е и на книги за деца, на текстове за песни и театрални спектакли, а негови творби са превеждани на множество езици.
Поводът за срещата ни е любовната поетична антология "Божествен знак". Книга, събрала творби, писани в продължение на десетилетия. В тях любовта е едновременно земна страст и духовно изпитание, спасение и рана, нежност и бунт. Ще потърсим как през годините се променя лирическият герой на Атанас Капралов, как интимната изповед се среща с гражданската позиция и защо поезията продължава да бъде необходима на света именно във времена на несигурност и обезценяване на човешкото.
Атанас Капралов
СНИМКА: Личен архив
"Преображението като духовен път, поезията като следа, която човек оставя след себе си, и любовта като сила, способна да го сътвори отново - това сподели поетът Атанас Капралов по повод празника Преображение Господне и новата му стихосбирка "Божествен знак".
Преображение Господне е празник на духовното озарение и вътрешния поврат – онзи миг, в който човек остава същият и в същото време вече вижда себе си и света по различен начин. Именно през подобни преобразувания преминава и лирическият герой в новата книга на Атанас Капралов – между любовта и болката, бунта и смирението, земното и небесното, падането и стремежа към висините.
В "Божествен знак" любовта е онази сила, която може да преведе човека през изпитанието и да го сътвори отново.
"Преображението най-вече аз си го представям като едно духовно измерение - тръгването към доброто, към облагородяването на човека, на природата, на същността, към която вървим", каза поетът.
За него усещането за преображение има и дълбоко личен корен. Връща се към спомен от детството, когато, едва на 11-12 години, за първи път осъзнава неизбежността на смъртта.
"До този момент сякаш живеех с чувството, че ще бъда вечно жив. Моето детско съзнание си представяше, че светът, в който аз съм навлязъл и започвам да раста, ще бъде завинаги мой. Изведнъж осъзнах, че аз ще си отида."
Това осъзнаване го разтърсва, но постепенно се превръща и в творчески импулс. В живота му започват да идват стиховете, които той възприема като възможност да остави следа - добра, красива и духовна.
"Исках да бъда запомнен в дните си, в това, което предстои в моя живот, с нещо красиво, нещо, което да ме очертае духовно и да ме остави по някакъв начин във времето."
За Капралов поезията има смисъл единствено ако променя пространството около човека към по-добро.
"Ако словото не помага ние да живеем в една по-красива, по-извисена среда, за мен то е безсмислено. Аз никога не бих писал каквото и да било, ако не вярвам, че моите думи по някакъв начин облагородяват пространството край мен."
Поетът не вярва в големите жестове, които променят света изведнъж. Според него човек може да преобрази най-вече малкия свят около себе си.
"Аз знам, че не мога да спася света - светът е огромен. Но постепенно разбираш, че ти можеш да промениш само един много малък свят край себе си. И ако всеки човек промени към добро този свят, цялото човечество ще има едно по-друго, красиво духовно измерение."
Истинският поет не е този, който смазва. Истинският поет е този, който провокира доброто в другия, провокира красивите, истинските чувства и състояния, които го извисяват които му носят радост, които му носят удовлетворение от това, че е жив, че се бори, че постига нещо в този живот."
Тъкмо това според него трябва да бъде и мисията на словото - да изведе човека отвъд ежедневното, дребното и материалното.
В този смисъл "Божествен знак" се вписва естествено в символиката на Преображение Господне - празник, който говори за промяната не просто като външно събитие, а като вътрешно движение към светлината.
В разговора ще чуете Георги Цанков, който говори за творчеството на Атанас Капралов.
Още чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
