Здравка Евтимова: Хората сме разкази

Разговор с грижа към дърветата и хората.

Преди няколко дни във Варна, българската писателка Здравка Евтимова представи новата си книга "Каварненски разкази".

Заглавието е посветено на хората в този район, където тя сади дървета в село Божурец. 

За Здравка Евтимова село Божурец край Каварна се е превърнало в специално място - място, където са се прихванали десетки дървета и където, по думите ѝ, "сърцето ѝ най-после е попаднало на място".

"За мен любовта в живота ми се превръща в село Божурец, което е до Каварна. То е едно магическо място, защото там се прихванаха всичките ми дървета", споделя Евтимова.

Тя отглежда повече от 50 дървета, като експериментира с различни сортове. На едно дърво могат да растат различни плодове - ябълки и круши, а на други - различни видове череши и вишни.

Дървото като разказ

За писателката присаждането има удивителна прилика с писането.

"Когато се прихване калемът и тръгне, то е като един разказ, който те изненадва с това, че е хубав. И само чакаш да видиш какво после ще се роди", казва тя.

Според нея същото се случва и с човешките истории.

"Може нищо да не се роди, може да не се хареса разказът, но това е съдбата. Ние хората сме разкази. Едни ни харесват, други не могат да ни понасят, но ние съществуваме въпреки всичко."

В разговора Евтимова определя природата като учител, който може да помогне на човека да промени отношението си към света.

"Природата има лек за всичко, просто внимателно трябва да я наблюдаваме", казва писателката.

Може ли човек да бъде "ашладисан"?

На въпроса дали човек може да бъде променен по подобие на едно дърво, Евтимова отговаря, че не знае дали може да направи някого добър, но вярва, че може да го накара да обикне нещо.

"А човек, който обича нещо, полека-лека си изтръгва от клещите на завистта, на злостта, която го изгаря като ракова клетка", казва тя.

За нея грижата за природата е начин човек да се откъсне от собствената си негативност и да насочи енергията си към съзиданието.

Споменът за майката и силата на думите

В разговора Здравка Евтимова разказва и личен спомен от детството си. Майка ѝ била изключително строга и не позволявала нецензурни думи.

"Когато казах една мръсна дума, тя ме удари с една пръчка по езика. Потече кръв. И ми каза: "Ако чуя още една такава дума, ще ти отрежа езика, да видиш колко е лошо"", спомня си тя.

Този спомен остава с нея и до днес - включително в писането.

"Когато ми дойде някаква такава дума, винаги си спомням ето как ми беше потекло. И тая дума се маха, без аз да я прогонвам."

Влакът като място за разкази

Каварна и Божурец са не само място за почивка и градинарство, но и източник на истории за писателката. Самото пътуване с влак се превръща в своеобразна литературна територия.

"Влаковете са моята Каварна. Защото, за да стигна дотам, трябва с влак да преодолея това разстояние", казва Евтимова.

По думите ѝ срещите с непознати хора и техните постъпки често дават материал за бъдещи разкази.

"Как човек с постъпките си разказва - не само разказва, а забива гвоздеи в главата ти", споделя тя.

За Макиавели, манипулацията и властта

Разговорът стига и до "Владетелят" на Николо Макиавели и неговите идеи за човешкото поведение и властта.

Евтимова определя т.нар. "подход на огледалото" като начин да накараш другия човек да се види в собственото си поведение.

"Казвате, излъчвате благородство или излъчвате мъдрост. И човекът, който е решил да ви свали от прозореца, изведнъж спира", разказва тя с усмивка.

Но зад тази история писателката вижда и сериозен въпрос - докъде може да стигне манипулацията и доколко човек трябва да бъде внимателен към намеренията на другите.

"Манипулацията би могла да се срещне с много голямо възхищение, защото е начин да накараш отсрещната страна да действа по собствено желание, изпълнявайки твоята схема", казва Евтимова.

За нея обаче човешкото поведение остава по-сложно от всяка схема. Както дървото се променя чрез грижа, така и човекът може да се променя чрез това, което обича, създава и отглежда.

Още чуйте в звуковия файл.