Спирането на Zamunda, ArenaBG и Zelka извади България от американския Списък 301

Бързият интернет у нас е добра почва за разпространителите на нелегално стрийминг съдържание да развиват „бизнеса“ си. Това казват представителите на българските правоохранителни органи.

Заради затварянето на Zamunda, ArenaBG и Zelka от май тази година България е извън т.нар. американски „Списък 301“ за наблюдение на защитата на интелектуалната собственос. Но в същото време ЕС е в списъка. А причините са, че Европа бавно разбира, че разпространяването на нелегално съдържание е далеч по-безопасно от трафика на наркотици и хора. Но е също толкова доходоносно.

Международната организация Алианс за борба с аудиовизуалното пиратство казва, че времето за свободния интернет отдавна е минало. А дали Европа чува посланията?

Често пъти в отдела на Хосе – Луис Гомес от испанската полиция идват представители на Ла лига. С едно единствено оплакване. Нелегалното стриймване на съдържание, което причинява доста вреди на организаторите на испанското футболно първенство. За цикъла до 32-ра година испанското първенство е договорило аудиовизуални права за 5 милиарда и 25 милиона. И то само за вътрешния пазар. Но въпреки това при Хосе – Луис Гомес от испанската полиция продължават да валят сигналите….

"Обикновено те ни докладват за проблем като нелегалното излъчване на шампионата. С информацията, която са събрали за тази дейност. Това е добра отправна точка ние да започнем разследването. И мисля, че това е начинът, по който трябва да разследваме, да си сътрудничим. Обикновено засегнатите са активната страна. Тези компании разполагат с много добро оборудване, за да спрат тази дейност. Но и сътрудничеството е много важно", казва той.

Той казва, че проблемите с пиратското съдържание не са само за футболното първенство. А и за каналите за филми и друго съдържание. Причината…

"Испания имаме много проблеми с дигиталното пиратство и радиоразпръскването, защото в Испания има много проблеми. В Испания имаме много туристи. Много от тези туристи искат да гледат телевизия, да гледат телевизия на своите езици. Поради тази причина имаме много малки престъпни групи и по-големи структури за радиоразпръскване, легално радиоразпръскване, посветени на управлението и обслужването на тези хора, например този вид разпространение. Това е основната причина. Затова правим много големи разследвания. В испанската национална полиция имаме много голяма структура за разследване на този вид престъпления. Основният ни проблем в днешно време са социалните медии, групите в Telegram. През тях основно се разпространяват линкове за гледане на различни излъчвания на телевизионни сериали, филми или спортни събития", казва испанският полицай.

От екипа на Хосе – Луис Гомес казват, че в областта на опазването на интелектуалната собственост времената са трудни. Това е престъпление, което се увеличава в Испания през последната година, двата пример испанските полицаи. Осем процента увеличение на разпространението на пиратско съдържание за 2023-а година показали последните им данни.

А сред причините за това е „правната организация“. Испанският отдел за борба с онлайн пиратството допуска, че тези мрежи вече са професионални. А и предложенията към „крайните клиенти“ вече изглеждат кат легален продукт. За „крайния клиент“ важното е да имат евтин достъп до всички платформи. Отколкото поотделно да плащат на самите платформи. В схемите има линкове, които изчезват, преди да има заповед за разследване, плащане в непроследимите криптовалути.

Хосе – Луис Гомес обяснява:

"Това нелегално излъчване става от различни държави едновременно. А техническата система от сървъри, разположени в различни страни по света, е много бърза. Ако получа например съдебна заповед за сваляне на сървър, престъпниците преместват сървърите за пет минути. А аз се нуждая от пет месеца, за да създам тази международна заповед за сваляне на тези сървъри. Разбирате ли? Нуждаем се от нови, много бързи процедури, които да позволят на испанските власти да управляват тази ситуация много бързо. Ла Лига, например, или телевизионният канал Moviestar могат да премахнат свързаните с нелегалното излъчване IP адреси само с един разговор с интернет доставчиците. Това е много добра процедура, но е процедура, при която имате само възможността да прекъснете сигнала."

Затова и международното сътрудничество е много важно за спирането на нелегалното съдържание. А специализираните разследвания на този вид престъпления и бързата реакция по темата остава от ключово значение.

Това става ясно от думите на Мируна Херовану, ръководител на Алианса за борба с аудиовизуалното пиратство. Организацията има 24 члена, обхващащи собственици на права, радио и телевизионни оператори, доставчици на технологии за сигурност. И всички си сътрудничат с Европол, Интелпол и организации за борба с нарушения на интелектуалната собственост.

Мируна Херовану, представители на европейските полицейски органи, представители на ФИФА, УЕФА, производители на програми се срещнаха в София преди месец, за да обсъдят ситуацията:

"Тук обсъждаме някои от последните случаи, които се разследват, свързани с онлайн пиратството. Говорим малко за събирането на доказателства, анализа на новите тенденции. Пиратството е постоянно променяща се среда. И трябва да кажа, че еволюцията на технологиите, макар и да е в плюс от много гледни точки, ускори много пиратството. А от правна гледна точка има много недостатъци. Днес е много по-лесно да се разпространява пиратско съдържание. Новите тенденции са свързани с „пране“ на трафик онлайн… Където имате организации, които са установени в държава извън ЕС или където ЕС няма юрисдикции. И те всъщност чрез много други посредници, управляват центрове за данни в Европа и имат достъп до европейски потребители. Така че, въпреки че нямаме капацитет да водим съдебни дела, защото не знаем къде са или кои са, знаем, че използват европейска инфраструктура и обслужват европейска аудитория."

Проучване сред членовете на Алианса за борба с аудиовизуалното пиратство показало, че проблемите са едни и същи навсякъде, казва Мируна Херовану.

24-имата членове имали проблеми с едни и същи доставчици на хостинг услуги в цяла Европа. Краде се и от съдържанието на доставчиците.– платено и безплатно. Краде се и внимание, лични данни на хората – чрез фишинг, зловреден софтуер.

 "Там е малко като Дивия запад. Точно така, няма граници", казва експертът.

- А кои са най-новите тенденции за разпространение на нелегално телевизионно съдържание през интернет?

- Потребителите могат да инсталират у дома си приемник за приемане на телевизионно съдържание през интернет. Тя събира абсолютно цялото американско и европейско съдържание. Тези приемници се продават незаконно. Достъпът до това съдържание може да е и през приложение. Има такива „празни“ приложения, които след това да запълните с IPTV услуга. Така че те наистина се развиват доста бързо и намират начини да избегнат. Това е все едно да имате декодер към даден законен оператор, който ви предоставя услуга. Има и такива, които също ви предоставят декодери, но нелегално и така съдържанието, което разпространяват също е нелегално. Те продават хардуера на потребителите, за да могат да използват това. После „пълнят“ нелегално тези устройства със съдържането, за което вие плащате онлайн. Цялата тази дейност – от създаването на физическото устройство до създаването на софтуера – е възможна, защото няма отчетност чрез различните посредници. Имаше голям скандал във Великобритания с Amazon, например, който продаваше тези Amazon устройства. Така че има верига от слабости, както бихме го нарекли. И ако имаше повече отговорности, възложени на различните онлайн посредници, нещата очевидно щяха да бъдат по-лесни. От гледна точка на полицията и правоприлагането, но също и от правна гледна точка, защото политиците биха могли по-лесно да разберат ситуацията.

- Но регулациите не могат за забранят продажбата на технологии?

- Точно така. Но това, което могат да кажат, след като установят, че това е незаконно съдържание, е да прекъснат достъпа до интернет. И тук проблематично е както разпространението през физическото устройство, така и дигиталното нелегално разпространяване на съдържание. Дигиталният проблем е, че отдавна, отдавна сме свикнали с предпоставката, че интернетът трябва да е свободен. Всеки може да прави каквото си иска в интернет, и че всичко в него е безплатно. Не мисля, че всичко трябва да се намира в интернет и не мисля, че всеки може да прави каквото си поиска в интернет. Това е идеология, която се доста упорито оцелява във времето. И когато за откриване на бизнес в и интернет не са нужни особено много документи или за да се докаже кой сте, това е проблемът. Не само за Европа.

Мируна Херовану от Алианса за борба с аудиовизуалното пиратство казва, че към момента, поне в ЕС, се разчита на саморегулации. Работи се на базата на консенсус, че нелегалното разпространение на съдържание е незаконно. А линковете се премахват от оператора „след като има доказателство, че инфраструктурата на интернет е засегната.“. като кибератака, например:

"Но що се отнася до съдържанието, те са склонни да се отдръпват поради тази, как да се изразя, идеология, че интернет е свободен. Нашето предложение би било в посока да има проверки в началото на навлизането на пазара. Например, навсякъде по света, където отивате, ако трябва да откриете бизнес, трябва да дойдете с лична карта и да покажете кой сте. Да дойдете с валиден имейл адрес и валиден физически адрес. Това трябва да е така и в интернет, въпреки че е свободен. Така че, на входната точка в интернет и след това в края на  пътуването на съдържанието през интернет, когато европейските доставчици на интернет услуги позволяват достъп на определени играчи в доставката на такова съдържание, трябва да има по-голямо сътрудничество между интернет доставчиците, така че телекомуникационните оператори и притежателите на права да имат някакъв специален списък с нарушители на права. На пиратите на съдържание, например, не хора, а организации. Това би било решение, което търсим сега. И Европейската комисия всъщност разглежда потенциално решение за пиратството."

Затова Алиансът за борба с аудиовизуалното пиратство с години води диалог и с ЕК. Мируна Херовану отбелязва, че в европейското законодателство задължава операторите да осигуряват безплатен достъп до големи спортни събития, като миналото световно по футбол. Но дори и те са част от пиратските пакети за достъп до нелегално излъчване.

Такива излъчвания по принцип се свалят. Но в европейското законодателство няма яснота, какво означава „експедитивност“ на премахване на съдържанието, казва Херовану. Това може да отнеме 48 часа, една седмица или две седмици.

Посредниците трябва да предприемат действия и по време на събитието на живо да прекъсват нелегалното съдържание, допълва тя:

"Разговорите с Европейската комисия си бяха пътешествие. През последните 10 години, откакто работя в Брюксел, мисля, че има много по-добро разбиране. За пиратството и организациите зад тях вече не говорим като за добронамерени деца с технически умения, които печелеха малко пари от гаража на майка си. Сега това е организирана престъпност. Тази дейност е изключително печеливша. По-малко рискована е отколкото да продаваш наркотици. И сега навлизаме в епоха, в която разследващите органи все повече разбират икономическото въздействие. Тъй като легитимната индустрия се свива. Нека бъдем честни, телевизията не се справя особено добре и всички тези пари отиват за незаконни домейни и се губят, източват се от данъци върху ДДС. Не е случайно, че в някои страни финансовата полиция разследва тези проблеми, защото това е проблем за държавите, вече не е само малък. Затова казвам, че разбирането на Европейската комисия се е развило в положителна посока. Технологичните компании обаче все още използват същия тип наратив, както преди, когато авторското право.,не знам дали знаете нещо за Директивата за авторското право от 2019 г , в Брюксел, беше като... имаше много интензивна лобистка борба между носителите на права и платформите. Платформите заплашваха хора, заплашваха децата на замесените политици. Те изпращаха съобщения до децата, казвайки, че европейското правителство се опитва да разбие интернета. Това беше огромно, огромно лобистко упражнение. Това в крайна сметка някак си се обърна срещу тях. И сега мога да ви кажа, че седем години по-късно интернетът не е разбит. Всичко е наред. Но те все още използват същите тактики, нали."

В момента се обсъждат добри практики, които в бъдеще могат да залегнат и в българското законодателство, обяснява Владислав Тодоров от отдела в ГДБОП отговаря за интелектуалната собственост:

Заради затварянето на Zamunda, ArenaBG и Zelka от май тази година България е извън т.нар. американски „Списък 301“ за наблюдение на защитата на интелектуалната собственост, припомня Владислав Тодоров от ГДБОП. Но в същото време ЕС е в списъка.

Тодоров от ГДБОП казва, че подобни действия от страна на САЩ са част от диалога заради географски означения.

А Мируна Херовану от Алианса за борба с аудиовизуалното пиратство отчита, че пиратството на съдържание не е особено политически популярна тема:

"Европейската комисия, мисля, разбира зрелостта, която този вид престъпление е стигнало. И сега те предприемат стъпки, за да помогнат по някакъв начин и да установят, защото това е все по-международен проблем. Не е само европейски проблем. И всички чакат някой друг да направи първата стъпка. А Европа е домът на законодателството. И мисля, че Корея, с тяхното K-поп съдържание, в което инвестират много, това е тяхната културна цел по някакъв начин. Това съдържание също е подложено на пиратско излъчване. А Корея инвестира много в борбата с пиратството. Мисля, че има нарастващ международен натиск и върху нашите партньори да направят нещо."

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.