Войната в Украйна е битка за свят без империи - част 1

Украйна днес, на 24 август 2026, отбелязва 35-тата годишнина от възстановяването на своята независимост на фона на хиляда шестстотин четиридесет и третия ден от началото на пълномащабната война. Европейските лидери от "Коалицията на желаещите" са в Киев, за да покажат, че независимостта на Украйна е вече европейски въпрос. Какво е значението на тази 35-годишнина от възстановяването на независимостта на Украйна? Защо за света е трудно да разпознава руския империализъм? Защо украинците имат различно отношение към писателите Булгаков и Гогол? И как една война променя представата за нация, история и свобода?

Това са само част от въпросите, на които търсим отговор в първата част на разговора на Ирина Недева с Володимир Йермоленко, украински философ и писател, президент на PEN - Украйна. 

- Г-н Йермоленко, Вие не сте политик, не говорите от името на украинското правителство, но сте един от хората, които оформят интелектуалния дискурс на Украйна както за самите украинци, така и за света. Украйна навършва 35 години независимост. Когато гледате назад към 24 август 1991 г., какво беше независимостта тогава — административен резултат от разпадането на СССР или вече съществуващ политически избор на украинското общество?

- Това беше политически избор, след дълга история на борба за независимост. Първата независимост беше постигната след Първата световна война. Опитът за Втора независимост се случи по време на Втората световна война. Беше въпрос на време, защото сред хората, които бяха покорени и колонизирани от Руската империя, се засилваше националното съзнание. Но бих казал, че независимата Украйна от 1991 г. се появи в голяма степен като постсъветска държава, в която много неща бяха развити от съветските и постсъветските институции. А Русия, от своя страна, беше слаба и дезориентирана. През 1991 г. имаше надежда, че Русия ще се демократизира. Но към края на 90-те години Русия реши да се върне към имперската си идентичност. Виждаме това още в края на периода на Елцин и, разбира се, по времето на Путин. Затова много хора в Украйна разглеждат настоящата война, започната от Русия през 2014 г., като война за нашата независимост, за да спрем опитите на Русия да си възвърне старите колонии, и ние, разбира се, се опитваме да се защитим от това. 

- През 1991 г. Украйна гласува за независимост, а през декември същата година над 92% потвърждават този избор на референдум. Какво не разбра Русия тогава — и какво продължава да не разбира Путин днес от Украйна?

- Е, вижте, преди този референдум имаше друг, мисля, че през 1990 г., и украинците гласуваха за запазването на Съветския съюз. Това беше период, в който мненията се променяха много бързо. Разделителната линия беше августовският пуч в Москва. Той ясно показа, че в Москва, в Русия, има тенденции, които искат да я превърнат в сталинистка и авторитарна, и това подтикна украинците да кажат: "Не, не искаме да останем в рамките на тази държава". Парадоксално, но през 1991 г. Украйна беше политически доста по-пасивна от други части на Съветския съюз – балтийските държави, Кавказ, Грузия, Литва и в определен момент в Москва. В Украйна имахме президентски избори и тогава имаше двама кандидати: единият символизираше приемствеността със съветската система, макар и с по-силно национално съзнание – това беше Леонид Кравчук. А другият представляваше дисидентското движение – истинското украинско демократично антисъветско дисидентско движение, представлявано от Вячеслав Чорновил. И той получи едва една четвърт от гласовете. Русия тогава изтълкува това като: "Е, дори и в Украйна да има такива хора, които искат независимост, те винаги ще бъдат малцинство", защото Русия положи големи усилия да унищожи онези, които биха изразили идеята за украинска независимост.

Моята теза е, че Съветският съюз всъщност не се разпадна през 1991 г. Просто придоби друга по-феодална форма. Вместо империя - хегемония. Имаше отношения между сюзерен и васал, в които Украйна, Беларус, Казахстан, държавите от Кавказ, както и държавите от Централна Азия, се считаха за васали и бяха повече или по-малко съюзници на Москва. Някои постепенно се отдалечаваха от нея. Грузия, например, в началото на 2000-те години, се ориентираше към Запада, Украйна също се ориентираше към Запада, а държавите от Централна Азия се ориентираха по-скоро към Китай, а някои от тях – към Иран. И Русия усещаше това. И реши, че спешно трябва да започне повторно завладяване, превземане, връщане към империята. 

И Русия си мислеше: "Добре, нека започнем с Украйна", защото в Украйна се говори източнославянски език и има, както знаете, общи исторически моменти, а руснаците налагаха идеята, че всъщност украинците и беларусите са просто елементи на руската идентичност. 

Това показва, че Русия не разбира украинската история, защото украинската история не е история на империя. 

Това е история на съпротивата срещу империята, срещу различните части на империите. 
Украйна е много по-хоризонтална, демократична, републиканска и анархистична от Русия. 
Но Русия, просто не го разбра. 

- Русия твърди, че войната засяга и "историческите руски земи". Вие говорите за руския империализъм. В една от вашите статии, а именно "Защо не трябва да бъдем наивни по отношение на руската култура", вие заемате критична позиция спрямо романтичното възприемане на руската култура. Защо? Често, особено в България, чуваме: "Да не смесваме руската култура с руския империализъм". Как отговаряте? 

- В идеалния случай културата е независима от политиката и представлява своеобразен израз на творческия човешки дух. В реалния свят обаче това никога не е така, защото, както е казал Едуард Саид, културата е поле на борба. Аз съм против прекомерното политизиране на културата, но също така съм против възприемането на културата просто като "изкуство заради самото изкуство", както казват французите. 

Не знам как е в България, но в западния свят, например във Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Италия или в Полша, съществува идеята, че, разбира се, руската политика е лоша. Но онези, които я критикуват, казват: "Добре, руската политика е лоша, това е авторитаризъм, тирания, империализъм и т.н.". Но винаги имаме и другата Русия, а другата Русия е великата руска литература, музика и всичко подобно. Е, проблемът с този подход е двоен. 

Първо, ако се вгледаме по-задълбочено в руската литература, например, ще видим много елементи, които оправдават империята и създават интелектуалната основа за този империализъм. И аз съм писал за това многократно – за Пушкин, Лермонтов или Достоевски, за Толстой и всичко останало. 

- Впечатли ме статията ви във "Foreign Policy" - "От Пушкин до Путин: имперската идеология в руската литература" и ако например при Пушкин, в "Медният конник", е наистина очевиден руският имперски контекст, то хората се объркват обаче, когато става дума, например за Михаил Булгаков, роден в Киев, влиятелен антисъветски писател с великолепна сатира срещу авторитарната държава. Като Гогол! Но защо и по какво за украинците Гогол се различава от Булгаков, който беше официално обявен през 2024 от Украинския институт за национална памет за символ на руската имперска политика? Защо това не се случи с Гогол, а с Булгаков, като и двамата са родени на територията на Украйна, Булгаков даже в центъра, в Киев? 

- Това е чудесен въпрос. Упреците на украинците към Булгаков са два.Първият е, че, той е от Киев, но изглежда, че мрази Киев. Той карикатуризира и се подиграва на усилията за първата украинска независимост.

Второ Булгаков е написал едно много про-сталинско произведение - "Батум", за младия Сталин, в което го героизира. Отношението на Сталин към Булгаков е било предимно положително. Той не беше ликвидиран като много други украински писатели. Не беше убит. Да, не се публикуваше особено често. Той беше някъде по средата. Той се намираше някъде между официалната литература и нейната противоположност, която беше почти изцяло унищожена. 

Но има и друг подход – философски, което не означава, че отхвърлям Булгаков или нещо подобно. Лично аз съм против всякакъв вид "дискурс на отхвърлянето" /култура на канселирането/. Смятам, че трябва да подхождаме критично, да анализираме и да разберем откъде произтичат определени модели на мислене.

Но, ако вземем "Майстора и Маргарита" на Булгаков, разбира се това е шедьовър, но същевременно е метафизика на злото, която намирам за много тревожна и която по същество казва, че доброто не съществува в този свят, и този свят е доминиран от малки злини - всички тези герои, които Булгаков описва. И излиза, че единственият начин да се отървем от тези малки злини е да потърсим помощта на …голямото зло. 

В "Майстора и Маргарита" това е Волант, дяволът. Но може да се каже, че в света на Булгаков това вероятно е бил някой велик диктатор като Сталин. 

Тази метафизика ми се струва много опасна. Въпреки че, разбира се, творческият подход в писането на Булгаков е интересен. 

Гогол е съвсем друг случай. Първо, при Гогол Украйна наистина се усеща. При Булгаков Украйна не присъства, освен като карикатура. При Гогол Украйна присъства по приказен начин. 

Гогол е човек, който създава приказен образ на Украйна, което също е проблематично, защото ако създаваш приказен образ на Украйна, може да излезе, че истинската Украйна не е толкова интересна или че Украйна е само приказка, или история от миналото. Първите произведения на Гогол бяха именно такива и затова бяха силно критикувани от украинската интелигенция по онова време. Но Гогол се опита да запази тази идентичност и се грижеше за нея. 

А "Мъртви души" е една от основните диагнози на руското общество, в която метафората за Русия е сбор от тела без души.

- Вярно ли е, че всъщност Гогол е забранен в окупираните територии, в териториите, контролирани от Русия в момента? 

- Не знам, но за Булгаков мога да кажа какво чухме – аз го чух със собствените си уши - когато за първи път отидохме в Херсон след осемте месеца окупация през 2022 г. Отидохме в Херсон един месец след освобождението, и директорът на известния Херсонски театър ни каза, че, ъъъ, всъщност никой, с някои малки изключения, не е искал да сътрудничи с руските окупационни власти. Имало е актьори, идващи дори от Москва. И когато обмисляли какъв репертоар ще представят, човекът от ФСБ им казал: "Добре, нямате ли в репертоара нещо от Булгаков?". Така че, ето - явно руснаците считат Булгаков за част от своята идентичност. 

- А имате ли обяснение защо концепцията за руския империализъм е трудна за разбиране в страни като България, но и в Латинска Америка, Близкия Изток, Африка и даже някои западноевропейски постколониални държави? Дали защото Съветска Русия дълго заклеймяваше западния империализъм и капитализма? Кога точно болшевишка Русия или Съветският съюз направиха крачката от авторитаризъм към империализъм? 

- Да, трудно се разбира, защото както в западния постколониален, пост-имперски свят, така и в пост-колониалния свят на Глобалния Юг, империализмът се идентифицира със западните морски империи. Има обаче "евразийски империи". Току-що записах един много интересен подкаст с американския историк, роден в Киев, на име Майкъл Ходарковски. Не го бъркайте с руския политик! Та, Майкъл има книга, озаглавена "Степта и нейните империи", публикувана тази година. Той сравнява евразийските империи от същия период с западния експанзионизъм, започващ от XV век. Разказва за персийската империя на Сефевидите , Османската империя, Московската империя, китайската империя и империята на моголите – династията, която завладява Индия. И той открива много прилики. 

Така например, защо Русия не се счита за империя? 

Защото хората смятат, че империята е, когато се качиш на кораб, отплаваш някъде в морето и след това завладяваш други култури, докато Русия завладява други култури по суша. И затова никога не е имало ясна граница между метрополията и колонията, тъй като е имало практики на промяна на имена, асимилация и депортиране на население. 

И хората поглеждат картата на Русия и си казват: "Добре, това е Русия." Но, хората не виждат на картата на Русия 190-те националности, които са били колонизирани, депортирани и подложени на геноцид, нали? 

Ето, това е първата разлика. 

- Морето обяснява разликата между западноевропейските империи и евразийските, който превземат по суша. Има ли друго?

- Втората разлика е отношението към капитализма, защото левият подход към империите доминира и този ляв разказ тръгва от Маркс, Енгелс и Ленин, който е писал за "империализма като най-висшата фаза на капитализма". Имаш капиталист, който иска да спечели много пари и отива някъде, за да вземе ресурси оттам и т.н. Е, това е вярно, но има и други видове империализъм, които не се движат от капитала, а от държавата, държавната бюрокрация и военните интереси. И от идеята за завоевание – не заради ресурсите, а заради самото завоевание! Това е логиката на повечето от тези евразийски империи, и най-вече на московската. Трябва да подходите към това с напълно различна логика. В противен случай няма да разберете. Ако имате само лява визия, няма да разберете как е възможно съществуването на комунистическа империя и комунистически империализъм. 

- Но, като говорим за деколонизация – нещо, което иска Украйна, а именно деколонизацията на украинската история – възможно ли е това да се направи без прекалено опростяване и без да се твърди, че "абсолютно всичко руско е зло"? Казахте, че не сте привърженик на културата на "отхвърлянето", но какъв би могъл да бъде един не отхвърлящ подход? 

- Не знам дали ние, украинците, можем да говорим за някакъв позитивен подход в момента! Може би трябва да сложим край на войната при украински условия или поне, като запазим украинския суверенитет, териториалната цялост и може би след едно или две поколения ще можем да разгледаме въпроса по-задълбочено и с повече нюанси. 

Това е нормално, знаете нали, има твърде много натрупано страдание. 

Всеки убит днес не е просто един убит човек или един разрушен град, а цяла верига от събития, простираща се назад във времето с векове. 

Но да се върнем към въпроса дали можем да разглеждаме колониализма по-нюансирано – разбира се. Има някои неща, обаче които правят случая с Украйна различен и не е типичен колониален случай. 

Русия твърди, че много векове от украинската история всъщност са част от руската история. 
Така че, Русия не може да си представи себе си без Украйна, защото нейната история започва от Киев, от Украйна. За Путин основният символичен момент в тази история е, когато киевският княз Владимир отишъл в Крим и в Херсон, и бил кръстен като християнин. 

Това започва през 10-ти век, но държавността на Московското княжество идва едва през XV век. Така че, Русия се нуждае от пет века, за да започне да се възприема като държава с 1000-годишна история. А знаете, че руснаците обожават това число "хиляда", а освен това искат да имат и Средновековие, защото руската историческа представа, както и много други исторически представи на европейските държави, се е формирала през 19-ти век по времето на романтизма, а по онова време е трябвало задължително да имаш Средновековие. 

Ако няма Средновековие, няма и национална история, нали?! 

Така че, всички си искаха Средновековието. 

А руснаците искаха да запазят за себе си своята "среда" – това Средновековие, фокусирано върху Киев и съсредоточено около Киев. 

- Виждаме, че Киев често е под балистичен руски обстрел, и знам, че живеете там със семейството си, въпреки че със сигурност бихте могли да си осигурите академични добри позиции навсякъде в големите културни столици в Европа. Как се променя човек след четири години, прекарани в бягане към бомбени убежища и стоене, според правилото на двете стени в коридорите на апартаментите ви? И защо оставате в Киев под ракетен обстрел и постоянен терор? 

- Докато съм в Киев, този въпрос никога не ми хрумва по този начин. Все пак това е нашият град, нашата земя. Защо да я напускаме? Затова никога не сме го обмисляли сериозно. Как се е променил животът? Има повече напрежение, повече несигурност. 

Разбираме, че всеки момент можем да бъдем убити, и това ни е напълно ясно. Но в същото време се опитваме да продължим работата си. Извършваме много културна и интелектуална дейност. Животът ни също се промени. 

Помагаме на армията. Купуваме коли за войниците. Отиваме в районите на фронта. Носим книги в зоната на военните действия. Организираме културни събития там. 

Ето защо мисля, и това е основната идея на книгата, която написахме с жена ми Тeтяна Огаркова, "Живот на ръба" – че когато живееш в близост до смъртта, всъщност започваш да цениш и да обичаш живота още повече. 

 - Какво е значението на такива събития като 35-тата Годишнината от Деня на независимостта в понеделник, на 24 август, и на неделната Национална молитвена закуска в Украйна, която е в неделя? Колко са важни те? Освен факта, че вероятно руските ракети ще замлъкнат за малко по време на пристигането на международния елит в Киев. 

- Не съм сигурен, че ракетите млъкват, защото руската тактика обикновено се състои в нанасяне на удари по Киев, когато там има високопоставени европейски гости, тъй като целта им е да уплашат Европа, а не да я уважават. 

Ударите спират, когато американските преговарящи са тук, защото Русия иска да води преговори с американците, за да си поделят Европа. Затова Русия уважава американците. 
За съжаление, това е проява на неуважение към европейците. 

- Но в неделя, на Националната молитвена закуска в Украйна, видях, че има поканени много консервативни лидери, както и американски гости и сенатори. 

- Да, но това не означава, че руснаците ще нанесат удари по тях. Удрят в предградията на Киев, така че гостите да чуят шума, да видят дима, или, да се скрият в подземните убежища…

Но тези събития, мисля, са важни, много важни, защото на Украйна ще ѝ бъде много по-трудно да оцелее сама. 

В момента Украйна успява да продължи тези отбранителни усилия благодарение на собствената си смелост, но и благодарение на подкрепата от другите страни и най-вече от Европа; така че, както нямахме европейска подкрепа в началото на 20-ти век, когато никой не знаеше за Украйна и тогава за съжаление загубихме своята независимост; сега обаче има шанс да я запазим, да я поддържаме, и европейската подкрепа е от решаващо значение в този случай. 

Втората част от разговора на Ирина Недева с украинския писател и философ Володимир Йермоленко, от който ще научим защо въпреки военното положение украинците не се отказват от демократичната си култура и свободата на протест и как украинската история се свързва с непозната част от българската, през една изненадваща нишка - очаквайте утре в "Преди всички". 

Интервюто на Ирина Недева с Володимир Йермоленко чуйте в звуковия файл.