Излезе от печат второто българско издание на "Реквием за никого"

Излезе от печат второто българско издание на "Реквием за никого" от Златко Енев. Соченият като първи български роман, поставил в своя център насилствената асимилация на българските турци, излезе за пръв път през 2011 г.

За БНР Енев сподели:

""Възродителният процес", в кавички, разбира се, е събитие, доста различно от всички останали. Той не може да бъде героизиран. Не може да бъде разказан по начин, който да ни каже: "Въпреки това, ние сме добри хора". Това е едно от малкото събития в новата история, които действително ни изправят директно пред срама, лице в лице, и начина, по който обхождаме, по който на практика премълчаваме това събитие, е много показателен за нещата, които в момента се случват в България.

Между първото и второто издание се е променил контекстът, в който го четем романа. Има повече исторически изследвания, повече публичен разговор, но и няколко различни вълни от политически употреби на миналото.

"Преди 15 години той падна като камък в блато. Това беше тема, за която просто не се говореше, до такава степен беше потискащо това усещане, че нали тук има нещо, което няма как да се разкраси, извършили сме нещо, което ни потиска отвътре и основните опити да го обясним бяха чрез прехвърляне на обяснението на някои други - комунистите, руснаците, не знам кои. Днес вече имам чувство, че се случва нещо малко по-различно - хората казват "Да, това беше нещо изключително срамно".

Енев, който живее в Германия, която е преминала през много подобен процес на преработване на миналото, беше категоричен пред "Хоризонт", че опитът на Германия показва, че е необходимо да минат две-три повече поколения, докато се появят "тези, които вече не са до такава степен лично натоварени с отговорността, с усещането за вина, за да се появи евентуално климат, в който обществото вече е готово да поеме отговорността за това, което се е случило":

"До момента, в който оттласкваме от себе си отговорността за всичко случило се, ние нямаме начин да се променим".

Енев е бил 23-годишен млад учител през 1984, когато учителките започнали "да подслушват децата дали говорят на турски език" и помни "толкова много примери за ентусиазирано съучастие, ентусиазирана подкрепа":

"Да се говори днес, че това е била политика на българската комунистическа върхушка е върховен израз на лицемерие или невежество. Хората или се правят на луди, ако са на моя възраст, или просто не знаят за какво говорят, ако са по-млади".

В "Преди всички" писателят сподели, че и днес "почти навсякъде" се вижда как гражданите стават мълчаливи съучастници на авторитарните модели:

"За съжаление, тези модели на колективна лудост, колективна агресивност са изключително прилепчиви, изключително мощни, защото те създават усещане за принадлежност, каквото много малко други усещания могат да създадат. По принцип омразата е най-сплотяващото колективно човешко чувство и тя се използва без изключения от всички потиснически режими и системи. Хората се хващат на куката на омразата за броени секунди и това се случи в България през 1984 година. Нямаше ги тези неща и изведнъж избухна вулкан".

Хората, дори тези, които са родени след края на Възродителния процес, са длъжни да направят така, че явлението никога да не се повтори, категоричен е той:

"В това е моята надежда и целият ми патос: Хора мили, българи, никой не се опитва да ви вменява вина, никой не се опитва да каже: "Вие сте виновни за възродителния процес". Но, осъзнайте се, събудете се, всички сме отговорни той да не се повтаря. Всички тези омразници, които пишат без никакви задръжки във фейсбук същите неща, 1 към 1, които 1984 се пишеха във вестниците, те не трябва да имат право на глас! Трябва да се изправим, да кажем: Замълчи, идиотино, осъзнай се! Да си българин не означава да мразиш турците".

Европа и българското често се оказват представени като противоположности. Според Енев причината е, че "все още властва в огромна степен едно усещане за неадекватност между нас и тях. За различност". В последните 5 години обаче нещата са се обърнали и усещането е, че "всъщност те не са нормалните, а ние си оставаме тук, нормалните".

Енев следи политическите процеси в България. Според него проевропейска България в продължение на години е оставяла темите за историята, за корените и за националната принадлежност почти изцяло на националистическия език.

В звуковия файл можете да чуете цялото интервю на Ирина Недева със Златко Енев.