Кредитите – възможност или риск. Мненията в Силистра

Кредитите за домакинствата продължават да растат, лихвите остават сравнително ниски, но инфлацията отново се ускорява. 
За бизнеса заемът може да бъде инвестиция и възможност за развитие, но за домакинствата – дългосрочно задължение и риск. 

Да вземеш кредит днес изглежда по-лесно, отколкото преди години. Данните на БНБ показват, че към края на юли кредитите за домакинствата вече са над32милиарда евро, като за година са нараснали с 20,8 процента. Жилищните кредити са се увеличили с близо 26 процента, а потребителските – с над 15 на сто. 

В същото време и парите, които българите държат в банките, продължават да растат. 

А вече имаме и новите данни за инфлацията – според експресната оценка на НСИ през август годишната инфлация достига 5,1 процента.

Как се усеща всичко това от Силистра? 

За Стефан Железов, собственик на счетоводна кантора, въпросът не е дали кредитът е добър или лош. Важното е за какво се използва. 

"По отношение на бизнеса, когато имаме проект, когато имаме необходимост от оборотно финансиране, винаги оправдано да се теглят кредити. Тъй като се предполага, че кредитите при разумно използване способстват за развитието на бизнеса". 

"Имаме ръст на заплатите. Имаме известна инфлация, която трябва по някакъв начин да бъде компенсирана също от бизнеса, тъй като разходите се увеличават, но като цяло икономическата ситуация в България е спокойна". 

При жилищното кредитиране той вижда запазване на сравнително добрите условия. 

"Всеки човек, който има нормален доход, може спокойно да си финансира закупуване на жилище все още, тъй като жилищните кредити продължават да бъдат на исторически ниски нива". 

При жилищата двама силистренски предприемачи поставят въпроса за риска. Бисер Русевсмята, че условията в момента са добри, но предупреждава да се гледа не само днешната лихва, а целият срок на кредита. 

"Лихвите са достатъчно ниски. В момента е много удачен момент, но трябва да се има предвид срокът на тоя кредит, защото както днес са ниски, така може след една-две години да… И най-вече за ипотечните кредити за покупка на ново жилище там за мен е доста рисково, особено на тия все още цени". 

Тук се срещат две различни гледни точки – добър момент за кредитиране, но не непременно добър момент да се поеме всеки възможен дълг. 

Явор Парев е по-категоричен. 

"Аз съм на обратното. Никога не е било по-лесно. Няма тенденция да е такова с тези пари в момента, които са в целия финансов пазар. Банките в момента са фрашкани с пари, фрашкани са, че се чудят какво да ги правят". 

И тук впечатлението му има своето обяснение в данните. В края на юли депозитите на домакинствата са близо 56,9 милиарда евро, като за година са нараснали със 17,8 процента.  

Тоест в банковата система има сериозен ресурс, а кредитите продължават да растат. 

За Бисер Русев лесният достъп до кредит не означава, че човек трябва непременно да се възползва от него. 

"Лично моето мнение е, че това, че днеска е добре…

…Обаче като знам, че преди една работна заплата беше 600–700 лв., а пък нормалната вноска беше 500–600 и се даваха кредити и се оправиха. А пък в момента е съвсем, съвсем по друг начин". 

Но ако кредитът е едната страна на сметката, другата е стойността на парите. 

За бизнеса инфлацията означава по-високи разходи, а за домакинствата – натиск върху бюджета. 

Стефан Железов има своята оценка за причините за инфлацията. 

"Инфлацията в България в голяма степен е резултат от правителствена политика в последните няколко години, от стремителния ръст на възнагражденията. Това число на бюджетните… значи много голяма отговорност за днешната инфлация води бюджетната политика, особено в последните две години". 

Това е оценката на Железов, но независимо от причините, които се посочват, за бизнеса и домакинствата ефектът е един – трябва да се прави сметка колко струват парите днес и колко ще струва един дълг утре. 

При бизнес кредита логиката е сравнително ясна – вземаш пари, инвестираш ги и очакваш те да произведат нов доход. 

При потребителския кредит картината е друга. 

И тук тримата всъщност се срещат в една обща позиция – кредитът трябва да има смисъл, а не просто да позволява по-високо потребление. 

"Има смисъл граждани да вземат кредити, ако придобиват някакви активи. Ако вземат кредити потребителски, за да пътуват по скъпи дестинации, за да си купуват скъпи дрехи или скъпи автомобили, естествено, че това никога в дългосрочен план не е добра политика. То си е винаги рисков подход". 

Именно при бързите и потребителските кредити рискът е най-голям, защото парите могат да бъдат изхарчени много преди да е започнало изплащането им. 

В Силистра трите гледни точки се различават по нюансите, но се срещат в едно – кредитът не е проблем, когато има ясна цел и възможност да бъде обслужван. 

За бизнеса той може да означава развитие. 

За едно семейство – собствен дом. 

Но когато заемът е само начин да се компенсира липсата на достатъчно пари за текущо потребление, рискът вече е друг. 

И може би затова най-важният въпрос не е "ниска ли е лихвата?", а "за какво ми е този кредит и ще мога ли да го плащам, ако утре ситуацията се промени?". 

Защото лесният достъп до пари не означава непременно, че трябва да ги вземем.