Изборите в Саксония: Тест за демокрацията в Германия

За първи път от основаването на Федерална република Германия крайната десница може да оглави местната власт - в неделя в източната провинция Саксония-Анхалт ще се проведат регионални избори и по всичко личи, че "Алтернатива за Германия" ще ги спечели, при това убедително.

Отворен е въпросът дали ще постигне абсолютно мнозинство. Около 40 процента от избирателите в Саксония-Анхалт заявяват, че ще гласуват за крайнодесните. На федерално ниво "Алтернатива за Германия" от месеци оглавява проучванията със стабилна преднина пред управляващите християндемократи на канцлера Фридрих Мерц. Така тези регионални избори, както и вотът по-късно през септември в столицата Берлин и в още една източногерманска провинция, придобиват огромно значение за правителството и демокрацията в Германия.

Малко над милион и половина избиратели има в Саксония-Анхалт - някога по протежението на най-охраняваната граница между двете Германии, днес почти в сърцето на обединената република, тя е бастион на "Алтернатива за Германия". Натрупаните кризи и накърнените чувства на източногерманците от годините на обединението превърнаха крайнодясната националистическа партия в отдушник и пристан за недоволните. Тази взривна смес се е изляла в предизборната програма, наречена "Визия 2026". Там се твърди, че Източна Германия трябва да се разглежда като модел за останалата част от страната: с нова, патриотична културна политика, с ограничаване на обществените медии, увеличаване на държавния контрол над германски граждани от чужд произход, заместване на всички негермански служители с германци. Последното е част от така наречената "ремиграция" - основна цел на "Алтернатива за Германия", както обяснява лидерът й в Саксония-Анхалт Улрих Зигмунд:

"Милиони германци вече са напуснали Германия, защото не издържат на тукашните условия на живот. Всеки пети младеж обмисля дали да не емигрира. Нашите лекари заминават за Швейцария и Норвегия, а ние внасяме медицински персонал от Индия и откъде ли не. Стотици емигрирали германци ни казват, че ако спечелим изборите, веднага се връщат. Да ги върнем е част от програмата за ремиграция, защото те са образовани и говорят езика".

Лайтмотивът на Улрих Зигмунд, роден три седмици след обединението на Германия през 1990 година, е "доброто старо време" - на всички предизборни митинги очакваният победител в неделя се заиграва със спомените за "уредения" живот преди промените, дори запя химна на бившата ГДР. Няколко пъти организира поход с култовите в ГДР и целия бивш соцлагер мотопеди Симсон, "Веспата на Източна Германия". Участваха близо 5000 души.

"Искаме да върнем Германия, която ни липсва - Германия от 90-те, когато коледните базари не бяха крепости, когато е чувствахме сигурни и защитени, и когато имаше просперитет. От години провинция Саксония-Анхалт хвърля стотици милиарди евро заради мигрантите - за издръжка, обучение, интеграция и т.н. Над 20 милиарда евро отиват за социални помощи за чужденци. Всяка минута харчим по 20 хиляди евро за Украйна. Това са огромни суми, които би трябвало да са за германците!", възмущава се лидерът на "Алтернатива за Германия" в Саксония-Анхалт.

С неговата предизборна програма интензивно се занимава икономистът Карл-Виктор Вакс.

"Саксония-Анхалт не е Северна Корея и хората трябва добре да си помислят дали искат да живеят в изолация от останалата част на Германия. В момента икономиката на Саксония-Анхалт изпитва трудности. Тази провинция е една от 12-те нетни получатели на средства от федералния бюджет и не може да си позволи да се самоизолира. Програмата за първите 100 дни на управление не съдържа и дума за икономиката. Но пък пише, че чужденците на трудовия пазар ще бъдат заместени от изкуствен интелект. Най-големият проблем на Саксония-Анхалт не са чужденците, а липсата на квалифицирана работна ръка. В момента тук работят 75 хиляди чужденци. Всички те се питат дали да останат след изборите, или да се изнесат, защото "Алтернатива за Германия" е категорична, че ако спечелят вота, тук ще работят само германци. Питам се обаче, откъде ще дойдат тези германски специалисти?"

Антиимигрантското говорене, лишено от икономическа логика, притеснява малкото останали в Източна Германия чужденци, като Мамад Мохамад, кандидат-депутат от Зелените, и Арас Бадр от местната неправителствена организация "Граждани за гражданите" - и двамата родени в Германия:

"Кажи ни навреме, когато трябва да се изнасяме" - чувам това все по-често. Хората се страхуват. Виждам страх в очите им. Какво ще стане на изборите и какво ще стане след това.

Усеща се тревожност. Очакват ни трудни времена, ако АФД спечели. Мисля, че всички демократично настроени хора мислят така. И не става дума само за Саксония-Анхалт, а за тенденцията в цяла Германия".

Тази тревога споделя и Кристине Затлер, организатор на протест срещу "Алтернатива за Германия" в Магдебург, събрал привърженици на другите партии, представители на църквите, на профсъюзите.

"Наистина смятам, че демокрацията е в опасност. Гражданското общество, политиците и бизнесът трябва да се обединим и да направим всичко по силите си, за да запазим нашата демокрация. Надявам се, че на изборите ще успеем".

Специално за митинга на "Алтернатива за Германия" обаче от съседната западногерманска провинция Долна Саксония са дошли Наташа и Йорг Гребе:

"Надявам се, че промяната ще тръгне оттук, от Магдебург. Ние не живеем тук, но се надяваме, че тази вълна ще залее цяла Германия. 

Искам Саксония-Анхалт да е само началото. Искам в Германия най-накрая нещо да се промени. Трябва да се промени - така не може повече".

"Не са чак толкова крайни, колкото ги представят. Като ги чуете да говорят, звучат дори добре", добавя студентката Луиза Рацки, впечатлена от предизборните речи.

"Алтернатива за Германия" изригна на регионалните избори в Източна Германия през 2019 година, когато германците сякаш изведнъж осъзнаха, че обществото е крайно поляризирано. "Оттогава разделението се задълбочи", обяснява политологът проф. Ханс Форлендер от университета в Дрезден:

"Разбира се, тук все пак има особености в поведението на избирателите, които са свързани с прехода сам по себе си и с комунистическото минало. Тук все още има хора, които страдат по миналото. Не толкова по диктатурата, колкото по обществения живот - по задружния и уреден живот, сигурността  на трудовия пазар, социалните придобивки, достъпната култура, гарантираната семейна почивка и т.н.  

Но никой не си дава сметка, че този живот доведе до тоталното заличаване на индивидуализма във всички измерения - собствено мнение, инициативност, предприемачество и особено отговорност. Затова до ден днешен ще чуете, че хората искат държавата да се погрижи за тях, а политиците - съвсем абстрактно - да им решат проблемите. Но демокрацията живее от отговорността на индивида, от поемането на лична отговорност.  Към това настроение прибавете лустрацията, огорчението от пренебрежителното отношение към местните хора и трусовете на икономическия преход. Така недоволството се изражда в яростен протест. И въпреки това искам изрично да подчертая, че действителното икономическо състояние на Източна Германия е значително по-добро от настроението на хората", подчертава политологът от Дрезден проф. Ханс Форлендер.

Според него традиционните партии губят връзката с избирателите - първо си пролича в източните провинции, но вероятно това ще се задълбочи и на запад. Утвърдени партии доскоро представляваха определени обществени прослойки, но това отдавна вече не е така, още по-малко в бившата ГДР, където партийната традиция е била прекъсната по време на комунизма. Християндемократите, социалдемократите, Зелените, либералите бяха привнесени след обединенитето и подцениха значението от изграждането на силни местни структури. Точно това обаче направи "Алтернатива за Германия". Затова тя е партията, която е най-близо до хората в източната част на федералната република. "Нещо повече - тя е партията, която вдъхва вяра в бъдещето", допълва политологът от университета в Бон Фолкер Кроненберг. И обяснява, защо германският канцлер Фридрих Мерц ще проследи регионалните избори тази неделя, но и след две седмици в Мекленбург-Предна Померания и в Берлин със свито сърце:

"Правителството е изправено пред трудни задачи - няма никакво съмнение. Затова очакванията са, че канцлерът, който сам обеща кардинални реформи, най-накрая ще ги наложи. Говоря за пенсионната реформа, най-тежката от всички, но и най-необходимата. Това е тежка реформа и неслучайно никой досега не се е осмелявал да я започне. Така че натискът върху правителството е огромен, предстоящите регионални избори няма да са приятни за управляващите, но не вярвам победата на "Алтернатива за Германия" и слабият резултат за управляващите партии да доведат до оставка на канцлера. Изпитанието за него няма да са изборите, а успехът на пенсионната реформа", категоричен е проф. Фолкер Кроненберг.