Защо търсим мистерии и тайно познание?

Днес, когато конспиративните теории и темите за задкулисието неизменно присъстват в обществения живот, задаваме ли си въпроса къде е границата между реалността и митологията? Историкът и директор на Регионалния исторически музей в Сливен доц. д-р Николай Сираков представя нова книга, която изследва тайните общества от древността до наши дни, разкривайки както историческите факти, така и стремежа на човека към непознатото. Научният труд на доц. Сираков е озаглавен "Тракийските тайни общества".

Какво кара човекът винаги да търси тайното познание и съществува ли усещането, че скрита власт управлява света? Новата книга на историка доцент Николай Сираков предлага задълбочен поглед върху еволюцията на тайните организации – от тракийските мистерии до съвременните братства и структури. Авторът проследява как през вековете тези общности са се променяли, но тяхната основна цел – посвещението, вътрешното израстване и търсенето на истината – е останала непроменена.

"Първият въпрос е защо човек винаги е привлечен към тайното? Защо винаги има някаква идея, че зад кулисите има някаква тайна власт, която управлява света? И това не е от вчера, това е от доста отдавна. И аз в тази книга се опитвам да дам своята интерпретация. Още от древността, когато се появяват първите тайни общества, разбира се, в началото разглеждам за траките, като се  позовавам на археологически материал, който сме открили по време на разкопки и митологията на траките. На базата на това стъпвам и тълкувам какво представляват точно тайните общества. За да влезеш в това общество, тази организация, там влизат определени хора, има определено знание, което трябва да получиш, но трябва да го заслужиш. Трябва да минеш през посвещение, през определена йерархия, символи и ритуали. Може би и изпитания. Изпитания, това е най-важното. Защото вече ти го съпреживяваш. Защото тайната, знанието, което е скрито от познание, ти трябва да го спечелиш, да го заслужиш".

Въпреки че съвременният свят изглежда отворен, а информацията е достъпна навсякъде, интересът към тайните общности не стихва. Според Сираков обаче голяма част от днешните схващания за световни конспирации се дължат по-скоро на желанието на хората да си обяснят неуспехите или несигурността чрез образа на външен враг или контрол.

"Давам пример веднага с Илюминатите. Те също са реално съществуващи. Този орден на илюминатите възниква през XVIII век. Но илюминатите са олицетворение на задкулисието, на революциите, на заговорите, на тази скритата власт, която управлява света. И се предава като някакви качества, които едва ли не притежават. И в книгата разглеждам съвременните такива тайни. Има ли изобщо тайни общества, при условие, че светът е толкова отворен? Тайна има ли изобщо? Тайната се променя под някаква форма, но продължава да съществува. Като пример за това са мафиотските организации".

Историческият преглед показва, че много от тайните ордени и братства през Средновековието и Новото време са били двигатели на прогреса. Те са разчупвали догмите, подпомагали са човешкото развитие и са създали нови демократични институции, като значителна част от бащите на американската държавност например са били масони.

"С модерността, когато се появяват, доста хора са участвали в такива тайни общества. Говорим и като масони, и като розенкройцери. Те са точно модернистите, тези, чрез които се извършват революционните промени в Европа, но това е излизането от Средновековието и навлизането вече в по-модерни времена. Те се откъсват под някаква форма и от църквата, защото вече са със своето мислене, което е по-модерно, те излизат от средновековния шаблон, който е бил дотогава. Носители са на прогресивното, на развитието, което впоследствие дава тласък на Европа и доста стимулира развитието".

Демонизирането на тези общества в съвремието е ненужно, категоричен е авторът. Истинският смисъл на изследването на тайните организации не е в търсенето на сензации, а в опита да разберем собственото си вътрешно аз и нашите собствени въпроси.

"Билделбергите, за които много се говори, че управляват световния ред, свалят правителства и т.н. И отново Илюминатите. В моята книга това се опитвам да кажа: дали това, което виждаме, което чуваме като митологема, е действително? Дали не се предава повече, отколкото е необходимо върху това тайнство? И дали човекът не го прави с цел да се оправдае за неудачи, неуспехи с някой, който задкулисно контролира, движи нещата? В нашето съвремие постоянно говорим за задкулисието, което едва ли не управлява България и т.н., назначава, взима решения и т.н. Но това просто е една хипотеза, една митологема, която се върти в общественото пространство, но никой не може да каже и няма доказателства. Проблемът е изцяло вътрешен. Т.е. ние търсим нещо, което искаме – от любопитство, от страх, най-вече от страх – се опитваме да търсим тайните общества, които контролират. И в един момент аз си мисля дали тайното общество не се крие в нас самите".

Търсенето на тайното познание всъщност е път към самите нас. Защото, както припомня историкът Сираков, задаването на въпроси и любопитството към света са двигателят, който води човечеството към просперитет.