Политическият ни елит страда от липса на доверие, а то е валутата на XXI век

Българският политически елит от десетилетия наред страда от липса на доверие. Доверието е валутата на XXI век. За съжаление в българския политически елит тази валута става по-оскъдна и все повече я няма, каза в интервю пред БНР проф. Ивайло Христов, преподавател по ”История на журналистиката” и ”Народопсихология” в УНСС.

"И сред народа се настанява една апатия, че нищо не може да се промени. По опасно е, че се формира една политическа каста, която живее живота, нямащ нищо общо с този на обикновения човек. А това е опасно, защото разкъсването на връзките между обществото и елита води до революции или сътресение", допълни професорът.

В "Преди всички" той коментира какво променя в мисленето на различните поколения и на политиците ни датата 22 септември.

"Това е един забравен нов, стар празник. На първата годишнина през 1909 г. се чества тържествено и в архива на цар Фердинанд, който Симеон дарява на Архива, има снимки. След 1944 г. празникът е обявен за царски и чак до 1998 г., когато става официален. Все още не можем да схванем, че това не е обикновен почивен ден, а национален празник. Повечето българи не могат да разберат неговото значение. Не се осъзнава, че 30 години след Освобождението България е била васална на Османската империя.

Значението на Независимостта можем да търсим в икономически, политически и най-вече в духовен план. България може сключва договори, премахват се финансовите тежести и от огромно значение, е че се сваля духовният фес от главите на всички българи", коментира проф. Христов.

И допълни:

"Аз предпочитам друга формула за независимостта и тя се изразява в избора на по-малкото зависимост, защото в съвременния глобален свят е невъзможно да бъдем независими и са опасни тези прехвърляния на понятия и сюжети от началото на XX век върху съвремието, просто времето е друго."

Проф. Ивайло Христов коментира опасността от загуба за национална идентичност заради премахването на български класици – Иван Вазов, Христо Ботев, от учебните програми.

"Спорът за "Под игото" и този сюжет около знакови произведения не е случайно, защото това е идеология, а там няма случайни неща. Водеха са спорове около публицистиката на Ботев. Това са произведения, които изграждат българското национално самочувствие и са основа за българската  идентичност. Ботев и апостолите, и Вазов освобождават българина от ниското му самочувствие и това е много по-важно от военните победи.

Според мен тече подмолно процес на подмяна на знакови произведения, с доводи че са остарели и сюжетите не водят към толерантност. Което разбира се не е вярно, защото, ако има произведения, които са образец на достойнство, толерантност, това са "Записки по българските въстания" и "Под игото". Няма ли ги "Под игото" и "Записките", означава, че я няма българщината в българското образование. Няма ли я, какво ще дадем на Европа?", предупреди проф. Христов.

Цялото интервю с проф. Ивайло Христов чуйте от звуковия файл.