Експерт: Трябва да помислим как АЕЦ "Козлодуй" да работи и при чести суши

Намаляването на мощностите няма пряк ефект върху ядрената безопасност. Блоковете могат да работят на намалено равнище на мощността, до около 50% от мощността си, така че ние сме още далеч от това събитие. Вероятно се налага намаляването на мощностите, за да се запази така нареченият "кавитационен запас" на бреговите помпи. Тези помпи работят в оптимален режим при определено равнище на водата над тях, над смукателната камера.

Това каза за БНР инж. Ивайло Найденов - преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски", в коментар за превантивното намаляване на мощностите на АЕЦ "Козлодуй" заради продължаващото понижение на река Дунав.

"Има и помпи в резерв. Така че не мисля, че е някаква извънредна ситуация. Вече трябва да мислим занапред - ако зачестят такива суши, как ще процедираме с работата на АЕЦ "Козлодуй", как ще се процедира с охлаждането на новите ядрени мощности, които се планират на същата площадка - вече тези неща трябва да ги вземаме предвид".

АЕЦ "Черна вода" в Румъния е разположена "доста специфично" и в миналото е имала проблеми с нивата на реката, каза специалистът пред "Хоризонт". За нуждите на енергийната система ток се прави и от въглища, и там има резервни мощности. ТЕЦ "Марица изток 2" например в момента работи "с 5 блока и половина от 8":

"Централата има 4 малки блока по около 170 мегавата и 4 големи блока по около 220 мегавата. В момента работят и 3 и 4 блок на "Марица Изток 3", работи и един блок на "Бобов дол". Като цяло, два блока на "Марица Изток 3" са на разположение и АЕS, която е още около 700 мегавата, при нужда също би могла да се активира".

Централите работят с различни цени на тока. Енергоинтензивната индустрия получава компенсации по линията на общоевропейски механизъм, коментира енергийният експерт пред "Хоризонт".

"Компенсира се 50% от потреблението им, до €50 на мегаватчас, но за сметка на това тези предприятия имат ангажимент да изпълнят определени инвестиции в енергийна ефективност, декарбонизация, подобряване на производството и така нататък".

На фона на намаления капацитет на газохранилищата в Европа преди зимния сезон и конфликта в Ормузкия проток, България "е малко по-добре от средноевропейското равнище", коментира Найденов в "Преди всички".

"От 2020 година Европа си решава проблемите на парче с различни поредици държавни помощи. Трябва да преосмислим стратегически как точно ще си развиваме енергетиката", коментира той.

"Като искаме електрификация, ние - имам предвид ЕС - с най-високите цени на електроенергията за индустрията в сравнение с нашите преки конкуренти - Китай и САЩ - как можем да го постигнем това? Тоест ти не отиваш към скъпия енергоизточник, който в момента се явява електроенергията.

ЕС е заграден от така наречените "тесни точки" - Черно море, Ормуз, Близкия изток. Всъщност експозицията към геополитическите събития става все по-голяма и ние трябва да видим как да го решим този въпрос, но трябва да оцелеем междувременно".

Ако се намали временно натискът от емисионните квоти, въглищните централи ще станат по-конкурентни от газовите и този газ може да бъде насочен към отоплението и индустрията за зимния сезон", даде предложение ученият и призова:

"Да си преразгледаме политиките спрямо нефтопреработката, защото започва да се възстановява количеството нефт на световния пазар, но се оказва, че пък нефтопродуктите са дефицитни, защото няма достатъчен преработвателен капацитет. Тези неща трябва да ги преосмислим на европейско равнище".

Интервюто на Юлияна Корнажева с инж. Ивайло Найденов можете да чуете в прикачения файл.