Разговор в средите на победителите в Сърбия не е непременно лесен

В Сърбия продължават празненствата след победата на студентите и демократично изградените листи, довели до свалянето от власт на Александър Вучич след години управление. Международният редактор от "Дневник" Ангел Петров обаче изтъкна, че още не е ясно дали бъдещото правителството ще бъде подчинено на Конституцията на страната в настоящия и вид или ще отговаря и пред студентското движение, което го създаде.

"И вътре в победителите на изборите има спор. Виждаме съвсем нов модел в Белград в момента. Вчера си говорих с един от важните хора в студентската листа, избран за депутат, може би скоро ще е министър, и го попитах как се предава неформална власт. Както знаете, Вучич в последния месец не беше никой според закона, освен лидер на партия – немалко, но съгласете се, не е нито премиер, нито президент – но държеше цялата държава в джоба си все още. Как тази власт ще бъде предадена? Той нямаше ясен отговор, което мисля, че е абсолютно разбираемо. По същата логика не е нужно да се променя Конституцията или да се нарушава. А, за съжаление, неформална власт управляваше Сърбия доста дълго и нещо да се случва в сенките е процес, с който според мен много сърби биха се примирили просто така, защото са свикнали. Не казвам, че това ще се случи. Казвам само, че има разговор в средите на победителите за това какво предстои и той не е непременно лесен. Студентското движение вярва, че победата е негова, а пък част от листата си казва: "Добре, но ние сме в парламента, ние ще бъдем правителството и решението трябва да е наше".

Самото решение за подреждане на листите по нов механизъм, по-приемлив и достъпен спрямо познатите партийни практики у нас увеличава легитимността им, но и там има компромиси:

"Голяма част от легитимността на студентите, досущ като голяма част от легитимността на Петер Мадяр в Унгария, се държи на отрицание: "Досегашният модел не работи, досегашните управляващи не ни вършат работа". Този факт подтикна студентите да се опитат да изградят листа, в която да няма компрометирани хора. Истината е, че има някои компромиси. Има хора, които по някакъв начин са свързани с предишния режим. Например бившият управител на Централната банка, който се смяташе, а и донякъде все още се смята за възможен премиер".

Тези хора бяха подбрани основно с идеята да няма подобно минало, но и с разбирането, че това не е 100 процента възможно. Един паралел с Видовденските протести на студентите тази година. В Кралево имаше голям протест, на който студентите след година и половина настояване, че няма въобще да работят с опозицията, поканиха опозиционен депутат да изнесе реч. Тоест, това не са хора с абсолютна идеологическа твърдост. Те се учат и се нагаждат. Въпросът е как това учене става колективно в толкова... разнородна и голяма група".

Дълбоката държава в Сърбия все още не е изчезнала. Формално правителството, което все още остава на власт не може да взема големи решения, но може да насочи подготовката на изборния процес за президентския вот, по такъв начин, че да даде преднина на своя кандидат, коментира Петров пред "Хоризонт":

"Очевидно има изключително много възможности все още да влияе на Сърбия така, както иска, в последните си дни на власт. Освен това, Вучич ясно каза в изборната нощ, че той разчита студентската листа да се провали. Той чака нещата да се объркат, студентската листа да се разцепи".

Вече се обсъжда дали студентската листа може да излъчи силен кандидат за президент. Ако това стане скоро, би се случило на гребена на вълната на огромна легитимност на студентите, коментира експертът в "Преди всички".

"Да си го кажем – дори студентите да се справят блестящо, естествено е, че очакванията няма да се оправдаят докрай и еуфорията ще се спихне. Но не и следващите два-три месеца, вероятно. Това, което може да направи Вучич, е да подрони легитимността на бъдещия победител. Ако се намери подходяща фигура и получи добър резултат, той може да претендира, че опорната му точка – "ще бъдем силна опозиция" е вярна. Защото той ще каже: "Ето, народът ни дава, 40-45 процента, ни дават легитимност да бъдем такава опозиция“. Тоест, резултатът при всички положения може да работи в негова полза, докато той чака. Той ще успее да обърне посланията в своя полза, защото е великолепен комуникатор, както видяхме за последните 14 години. Просто не толкова великолепен, че сърбите да го търпят толкова много непрекъснато".

По повод извинението на обществена медия за досегашното едностранно отразяване на събитията Петров коментира, че "медалът има две страни":

"Медийният пейзаж е много разслоен и в момента всеки реагира различно, спасява се поединично, така да се каже".

Вчера чух от въпросния избран депутат много притеснителната идея, че на практика трябва да има някакъв контрол – не с тези думи, но трябва да има някакъв контрол над медиите, не за друго, ами защото "трябва да възпитаме диваците". Част от сръбското общество изглежда са станали диваци. Може извън ефира да си говорим това нещо и сигурно много други хора си говорят по този политически начин, но този дискурс, изнесен публично, за съжаление предполага, че ще има някакъв реваншизъм. И този реваншизъм - вълната ще трябва да бъде овладяна от другото, по-разумно крило в студентското движение и студентската листа".

За бъдещата геополитическа посока на Сърбия определящо е кой ще е външен министър, коментира Петров:

"Най-вероятно в първите месеци няма да има големи промени в сръбската външна политика, отчасти защото фокусът е върху изграждането на нацията у дома, укрепване на сръбските институции. Оттам нататък въпросите са отворени. Санкциите няма да паднат най-вероятно и отвъд всяка идеология има, за съжаление, едно много прагматично обяснение. Сърбия остава силно зависима от руски газ, въпреки опитите на Вучич да диверсифицира. Ако американският план да се опаше целият полуостров с газови тръби се реализира и американският втечнен газ потече към Сърбия в големи количества, кой знае – може внезапно санкциите магически да се окажат наложен, но прагматично погледнато, можем да си представим тази позиция. Чувам и друга хипотеза – че тонът към Русия ще се промени.

Петров очаква промяна в медийното говорене, което в последните години е било изключително проруско и пълно с дезинформация.

"Как точно ще го променят, можем само да гадаем. Вече има опити да се изградят мостове с Европейския съюз, но те все още са много тихи".