Животновъди от Благоевградско ще се срещнат с експерти от МЗ

Ако не се прекъсне порочната практика за подпомагане на животновъди без животни и не се вземат спешни мерки за спасяването на реалния сектор, фермерите от планинските райони ще фалират. За това предупредиха животновъди от Благоевградска област, които отложиха протеста и блокадата на международния път Е-79 в района на Кресна.

Преговорите с ръководството на Земеделското министерство ще продължат в началото на идната седмица, но към момента проблемите остават нерешени.

Животновъдите твърдят, че националните програми за подпомагане ги изключват като географски район, а помощта заради поскъпването на горивата изобщо не стига до тях:

"В плана на правителството за подпомагане на животновъдния сектор, особено в планинските райони, ние не съществуваме изобщо. Оказа се, че не сме и район с трайно засушаване, въпреки че терените за паша изсъхнаха още през юли, а пожари унищожиха десетки хиляди декари в Пирин". Тази изкривена картина представя в резюме председателят на Асоциацията за опазване на местни породи кози и овце Тодор Георгиев и признава, че за проблема са разбрали буквално преди дни. Започнали трескава подготовка за протести и блокади на пътища, но се отзовали на поканата за среща в министерството ден преди датата на протеста.

"На място обаче констатираме, че областта ни не отговаря на условията за засушаването и ние не можем да бъдем подпомагани. Те ни изслушаха, но се оказа, че влиянието на сушата няма връзка с това, което в момента ние коментираме именно, и това реално обезсмисля стачката. Фактът, че ние в последния момент стигаме до тази информация, че трябва да реагираме на пожар, означава, че нещо по веригата…. Тази информация не е достигнала до нас. Ние изпускаме срок, а в момента областта е в много тежко състояние. В момента е на първо място в България по пасищни животни. В цялата област, Благоевградска, все още отглеждаме в дребни и по дребни семейни ферми. Това никъде на друго място в България нямат процентно такова съотношение. А в същото време ние ползваме много, много по-малко площи, отколкото имаме животни, за разлика от другите райони в България. Миналата година – огромен пожар, 4500 хектара изгоряха в Пирин, на територията на три общини. И това са в територии, които в момента ние пасем.

Второ, над 50% от територията на областта попада в защитени територии, които са ограничителни във връзка с пашуването. От миналата година вече ние имаме много големи рестрикции и не можем да пашуваме там, където стотици години сме пашували. Оказа се така, че в най-голямата жега – примерно на 40 градуса жега – ние не можем да пашуваме в територии, където има вода, има паша. Много важно нещо е, че още в средата на май месец тук температурите стават над 30–35 градуса и в края на юни-юли вече тревостои няма. Търсим вода и трева, където можем да пашуваме. И тук имаме пак големи проблеми. Аз закупувам за моята ферма сено от Пазарджик, фураж от Търново. Ние тук не отглеждаме такива площи, ние нямаме такава територия, която да отглеждаме. Замина цялата ми субсидия. Аз съм председател на Развъдната асоциация за кози.

Преди много години - повече от 10 години, стартирахме дейност по опазване на автохтонна българска порода – коза калоферска дългокосместа коза и местна дългокосместа коза – малешевски тип. Спасихме породите. Стопани са в Крупник, Кресна, Симитли и почти в цялата България колеги. Но сега, преди две години получихме нов лиценз за следващия 10-годишен период и се оказа, че фермите намаляват. От над 60 ферми, в момента станахме по-малко от 30. Никой вече не иска да се занимава с това нещо, защото няма условия, няма пазар, няма храна. Сега се оказва, че ние в момента няма как да реагираме. Аз ги питах вчера директно: "Добре, дайте да направим една държавна мандра, както беше навремето". Аз съм израснал в ТКЗС, при дядо ми и баща ми, и знам как държавата изкупуваше абсолютно всичко. Те казват: "Не може, защото почваме да се конкурираме с бизнеса'. Преди три месеца бяхме пак при министъра и аз му казвам: "Ето, няма пазар в момента за козе мляко. Ние нямаме къде да го продаваме, цената е под 80 цента. Няма и пазар за ярешко. Досега никой не се е интересувал от това".

Освен тези обективни проблеми, се оформил още един– информацията не е стигала навреме до реалните фермери, които в по-голямата част от годината са в планината, а животновъдите без животни са наясно и дори лобират какви да са условията на мерките за подпомагане. Сега истинските фермери очакват от министерството промяна, обясни Тодор Георгиев за "Хоризонт":

"Предложил съм решения на Министерството на земеделието да стартира дейността на така наречените Областни съвети по животновъдство, където министърът има пряка връзка с фермерите, които носим реална информация от терен до министерството. Всички наши проблеми, които ние имаме на терен в Кресна, Симитли, Кресна, Банско – без значение – постъпвайки в Областната служба по земеделие, те ще отидат директно в министерството, където вече ще могат те да имат една реална представа какво в момента в сектора куца.

Вчера ни обещаха, че във вторник в 11:00 часа трима души от Министерството ще дойдат на среща с наши животновъди в Благоевград и всички проблеми, които имаме, можем да ги поставим. Включително може да се мисли по мярка, един de minimis може би, който да компенсира животновъдите в Югозападна България във връзка със засушаването и пожарите".

Държавата спешно трябва да се намеси и да подпомогне животновъдите да създадат свои кооперативни предприятия за обработка на мляко и месо, категоричен е Тодор Георгиев пред "Преди всички".

"Държавата, ако има желанието, народът иска в момента да ползва истински продукти, иска мляко, иска кашкавал, иска месо, крайно време е да има някакъв рестарт на тази система. В момента реално аз не мога да продам абсолютно нищо на пазара. Всички сме изправени пред фалит в момента."

Кооперативът е едно от нещата, за които държавата може да се намеси, да ни помогне в лицето, разбира се, и на общината, задружно. Аз съм имал възможност покрай другата ми работа да обикалям Европа, да бъда в други национални паркове, да видя общини, където мандри на 2000 метра надморска височина правят милиарди. Тук усещането за сепаратизъм е много силно развито".