Арт зона

Интервю

"Властелинът на пейката" – 24 истории за обикновения човек, самотата и малките светове на големия град

Зоя Христова-Димитрова: Пейката понякога е центърът на нечий свят

Премиерата на "Властелинът на пейката" ще бъде на 27 ноември

Интервю със Зоя Христова-Димитрова

Зоя Христова-Димитрова и Велизара Сърчаджиева

Зоя Христова-Димитрова и Велизара Сърчаджиева

СНИМКА: Мая Данчева

Размер на шрифта

Денят се скъси и стана много студено. Часовете изтичат бързо като къс разказ от думи, срещи и случки, оставили следи единствено у наблюдателя. Този, който може да види сюжет в съвсем обикновени неща, семпли хора и традиционни отношения. Там всъщност той намира характери и съдби, преплетени в делника и ги превръща в истории на белия лист.

Героите са обикновени хора – квартални философи и неудачници, самотници, домакини, съпрузи, влюбени и мечтатели. Всеки от тях изгражда собствения си свят и взаимодейства с другите през призмата на своя мироглед и усет към света. Авторът вижда в тези истории и тъжното и комичното и абсурдното и ги предава с малко ирония и доза съчувствие, а в крайна сметка ги превръща и в главни герои за определен отрязък от време.

Срещаме ви с нашата колежка Зоя Христова-Димитрова, редактор в програма Христо Ботев на БНР и актрисата Велизара Сърчаджиева, също редактор и водещ в БНР.

Поводът е премиерата на книгата на Зоя Христова - "Властелинът на пейката", която ще се състои на 27 ноември.

Тогава читателят ще се срещне с книгата от 24 разказа за обикновения човек.

"Властелинът на пейката" книга

"Властелинът на пейката" книга

СНИМКА: Зоя Христова

"Пейката не само стои, но тя все още обединява пространство и задава хронотоп на определени хора. В случая, в който аз я използвам, тя е дори символ на власт", разказа Зоя Христова-Димитрова.

Героите в книгата са предимно градски хора - затворени, самотни, често потънали във фантазиите си. Авторката ги определи като "изолирани фантазьори" и мечтатели, които невинаги имат самочувствието или смелостта да напуснат малкия свят, който са си изградили.

За нея градската самота е особено видима в големия град, където хората живеят близо един до друг, но все по-рядко намират време за непринуден разговор и истинско споделяне.

От своя страна Велизара Сърчаджиева, която прочете откъси от книгата, се разпознава в част от героите. Тя отбелязва, че я привличат именно техните противоречия и човешка обикновеност.

"Тези герои определено са парадоксални, като всеки един от нас", каза актрисата. Според нея книгата се отличава с вниманието към малките хора и техните истории - отвъд фентъзи сюжетите, митовете и легендите, които често присъстват в съвременната литература.

Зоя Христова-Димитрова призна, че журналистиката ѝ помага да наблюдава хората и да разказва така, че да бъде разбирана. Преди да се посвети на радиожурналистиката, тя е академичен философ. Философията ѝ дава едно познание за света, а журналистиката - възможността да се свързва с хората и да чува техните истории.

Любопитното е, че авторката е започнала да пише още на шестгодишна възраст, преди да познава всички букви. А разказите в книгата първоначално са замислени като комедии. В процеса на писане обаче хуморът постепенно отстъпва място на тъгата, нравствените въпроси и трагикомичното.

"Исках да напиша забавни разкази. В процеса на писане се натъжавах", сподели още тя. Комедийното, по думите ѝ, често остава единствено в речта на героите.

"Властелинът на пейката" обещава среща с разпознаваеми човешки характери и с онези малки градски светове, в които понякога се побира целият нечий живот.


Още в интервюто на Мая Данчева със Зоя Христова-Димитрова и Велизара Сърчаджиева в "Нощен Хоризонт".