Култура

Интервю

Изкуственият интелект не познава хората

Зоя Христова-Димитрова: Хората стават зли, когато се чувстват неразбрани

Понякога жертвата е този, който наранява

Интервю със Зоя Христова-Димитрова

понеделник, 9 ноември 2026, 10:45

Зоя Христова-Димитрова (вдясно) с водещата на предаването Таня Любенова.

Зоя Христова-Димитрова (вдясно) с водещата на предаването Таня Любенова.

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта

Зоя Христова-Димитрова е философ по образование, журналист, уеб редактор в Българското национално радио и един от авторите на видеокаста "Говори", посветен на знакови фигури от близкото минало на страната ни. През годините се е занимавала задълбочено и със старогръцки език, като има няколко превода. Има и собствено литературно творчество, включително разкази, отличени с награди. Тя гостува в "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" по повод предстоящата премиера на книгата ѝ  "Властелинът на пейката". Представянето ще се състои на 27 ноември от 18:30 часа в Клуба на фоторепортера в подлеза на Президентството.

В разговора звучат и откъси от разкази на авторката, записани с гласа на нейния брат Калоян Христов, оперен певец и професионален диктор.

"Аз бях видимо весело дете, жизнерадостно и приказливо, но всъщност доста самотно. Дълбоко в себе си бях самотно дете, което така и не успяваше да си намери приятели, не се вписваше", разказа Христова-Димитрова.

"Писането беше начинът да се изразя, да кажа това, което искам да кажа. Винаги се чувствах нечута. Нямаше кой да ме слуша, говорех много, и започнах да пиша. Листът ме слушаше винаги и винаги беше там, никога не ми е отказвал да споделя."

За създаването на книгата авторката разказа:

"Тази книга е писана пет години по време на моето майчинство, като всеки от разказите е пускан в различни платформи, сборници, групи, на различни места. Разказите бяха абсолютно разпилени и даже не ми е хрумвало да ги събирам в книга. Моят спонсор в живота и в творчеството ми - моята майка, много настояваше."

За присъствието на автора в собствените му истории Христова-Димитрова уточни:

"Пишещият човек участва навсякъде във всичките си разкази. Той е наблюдаващият разказвач, той е участникът и предава ситуация, която му се е случила. Много рядко един разказ е буквален. Това са събирателни образи и те се разказват през усещанията на автора."

"Разказвачът трябва да познава хората отвътре, да познава вътрешния човек, трябва да усеща драмата на човека, за който пише."

"Аз дълбоко вярвам, че и злобата, и завистта, и изобщо негативните неща идват от болка. Съвсем сериозно, лош човек през живота си не съм виждала. Хората стават лоши. Това е реакция - реакция към средата, към света. Най-вече реакция към това, че не си разбран", допълни тя.

За заглавния разказ "Властелинът на пейката" авторката обясни:

"Това е една полупиеса, в която на пръв поглед виждаме един агресивен и зъл човек - властелинът, който прогонва по много неприятен и грозен начин една жена, която е много различна субкултурно от него."

"Жертвата в този разказ е властелинът, не жената. Жената има много. Но за пияницата на пейката това е целият му свят, той друг свят няма."

Христова-Димитрова разказа и за възникването на литературната общност Сторичко.бг, създадена след неуспешен опит за онлайн търговия с дрехи втора употреба:

"Когато прекратих дейността, от цялото начинание остана единствено групата Вторичко.бг, която имаше доста последователи. Там започнах да си пускам разказите. И хората започнаха да ги четат."

"Смених една буква и се роди литературната общност Сторичко.бг. Всеки може да я намери във Фейсбук".

Авторката сподели и как читателите са повлияли върху финала на разказа "Срам", посветен на дете в аутистичния спектър.

"Започнаха да ми пишат хора на лични съобщения: "Моля ви, допишете края! Това не е финал!""

"Чак сега спасих това дете, когато издадох книгата."

За разказа "Стената на Данчо" и човешките отношения в социалните мрежи Христова-Димитрова каза:

"Дори в социалните мрежи се разбира кой говори с теб. Когато си забелязан, това се усеща. Чуването се чува!", пошегува се тя.

В края на разговора авторката коментира и защо не може да се използва изкуственият интелект като литературен критик:

"Смятам, че е много полезна, че е страхотна иновация, и наистина ще помогне на хората, ще ги дръпне напред, ще дръпне човечеството. Възхитена съм от развитието ѝ! Но когато става въпрос за творчество, просто се обръщам към пишещите хора: Недейте! Не го ползвайте, защото ще ви съсипе целия труд! "

"Разбрах до каква степен не познава хората, защото човекът се формира в средата."

С покана към читателите за премиерата на 27 ноември Христова-Димитрова завърши:

"Заповядайте да се посмеем, да си поговорим сериозно, може и да поплачем, не знам - както ни дойде!"

Книгата е налична в книжарница "Български книжици": https://knigabg.com/index.php?page=book&id=74322 - и във  физическата им книжарница на ул. "Аксаков" 10.

В електронната книжарница на изд. "Отвъд кориците" -https://otvadkoritsite.com/produkt/vlastenlinatnapeykata/, както и на страницата: https://vlastelinat.com/

Чуйте пълния разговор на Таня Любенова със Зоя Христова-Димитрова в "Нашият ден".