Новина
Христо Римпопов: Путин не е постигнал целите си, да не отстъпваме
сряда 11 ноември 2026 09:17
сряда, 11 ноември 2026, 09:17
СНИМКА: pixabay
Размер на шрифта
Оставам песимист за резултата от преговорите в Абу Даби за мир в Украйна, тъй като по фундаменталните въпроси все още двете страни – Русия и Украйна – са крайно разделени. По тях няма разбиране и не виждам как може да има разбиране, докато няма някакво разрешение на военната сцена или, по някакъв начин, една от двете страни не бъде поставена в крайно уязвима ситуация.
Това каза за БНР журналистът Христо Римпопов и изброи най-важните въпроси:
"На първо място са гаранциите за сигурността - това, което Зеленски трябва да представи пред украинския народ, за да покаже, че всичките тези хиляди жертви и евентуално загубени територии са си стрували. Трябва да има ангажимент от страна на Запада, който да се доближава по сила до фактическо членство на Украйна в НАТО. Формалното членство, на този етап, изглежда доста далечно, но трябва наистина Западът да има готовност да се намеси активно – много повече от това, което в момента наблюдаваме като военна и финансова помощ – в случай на бъдеща руска инвазия. Естествено това е въпросът, по който Русия най-малко може да се съгласи.
Вчера всъщност Рубио и това каза, между другото, което е според мен много по-важно – че Русия трябва да се съгласи с гаранциите за сигурността, които Западът е склонен да предостави на Украйна. При такова обстоятелство няма как да има, поне на този етап, според мен, примирие, пък камо ли цялостно мирно споразумение".
Относно позицията на Доналд Тръмп след междинните избори и възможностите му да окаже натиск върху Русия да се откаже от някои свои "червени линии" Римпопов коментира пред "Хоризонт":
"Според мен, Тръмп, първо, не разполага с възможности да принуди Путин да се откаже. Много се спекулира с голямата победа на демократите, но всъщност това просто означава, че Тръмп ще се фокусира най-вече върху вътрешнополитическите си проблеми, върху някои въпроси, свързани с криптосхемите му, със сделката с Венецуела, с файловете на Епстийн – неща, които нямат много връзка с Украйна. Това, което е хубаво и което може би трябва да отчетем, е, че при наличието на контролиран от демократите Конгрес, тези странни временни спирания на американската военна помощ или на разузнавателната подкрепа предполагаемо ще престанат. Но някакво наистина активизиране на Тръмп по този фронт – да натисне Путин – мисля, че просто трябва да се откажем от тези надежди. През 2025 година на няколко пъти Тръмп размахваше пръст на Путин, но истината е, че той не иска, а и не вярвам, че разполага с кой знае какви инструменти, че да окаже натиск върху Путин".
Изказването на германския канцлер Фридрих Мерц, че ако не бъдат предвидени допълнителни средства за Украйна, ще бъде блокиран дългосрочният бюджет на ЕС, предизвика реакции от Унгария, Словакия и Чехия. Христо Римпопов подкрепи в ефира на "Преди всички" позицията на Мерц.
"Трябва да имаме, американците използват израза "skin in the game". Трябва да се намесим по-активно в този конфликт. Това малодушие, което наблюдаваме не само в България, относно изпращането на мироопазващи сили, за мен е необяснимо, защото Русия сега в момента представлява заплаха за нас, за Европа и за България. Не знам след 5, след 10 години... Русия вече развива доста добър капацитет. Когато се възстанови руската армия, дали смятаме, че тогава ще бъдем в по-добра позиция да се съпротивляваме.
В момента са ѝ ограничени способностите, но тя вече развива производствен капацитет след евентуално прекратяване на войната в Украйна да произвежда огромно количество дронове, ракети, изтребители, с които – особено при хипотетичен разлом между Америка и Европа – Европа ще бъде поставена в една много по-уязвима ситуация. Заради това в момента трябва да продължим да подкрепяме Украйна.
Не мисля, че в момента Русия е в някакво невероятно силно положение, в някаква силна позиция спрямо конфликта в Украйна. Не мисля, че го печели. Путин не си е постигнал целите в Украйна. И затова не бива в момента да отстъпваме, не бива да спираме да подкрепяме Украйна. В този смисъл това, което Мерц прави – според мен, някои могат да го наричат шантаж, но е и важно, защото действително през следващата година предстоят много важни избори в Европа и може би решимостта на Европа да подкрепя Украйна може да намалее".
Украйна също развива своя военен потенциал и израства по отношение на въоръжението и дроновете, но не е заплаха за Русия, тъй като тя е ядрена държава, допълни Римпопов.
"Украйна също се превръща в много голяма военна сила. В момента и двете армии са съкрушени, особено откъм личен състав, но в бъдеще, ако Украйна оцелее и ако запази близките си отношения и близките си връзки със Запада, Западът със сигурност – под Запад включвам и България, надявам се – ще спечели много от близките си връзки с Украйна и трябва наистина да инвестираме много в тези взаимоотношения.
Журналистът коментира и срещата между българския премиер и Урсула фон дер Лайен във Варна, при която президентът Радев демонстрира по-обрана позиция по темата за финансовата помощ за Украйна.
"На такива срещи много често изявленията са по-обрани. Мисля, че просто трябва да видим какви ще са им действията, какъв точно е вътрешнополитическият курс, наистина. Самият факт, че потенциалното участие в коалицията на желаещите все още е представено като едва ли не заплаха за сигурността на България - това за мен е показателно.
Вътрешнополитическите обстоятелства са важни, но за мен националната сигурност винаги просто трябва да бъде приоритет.
През последните 10–15 години България не направи това, което Румъния направи: да се превърне в истински отбранителен пост на НАТО, ами просто се превърнахме в слабото звено на Черноморието. Разбирам, че е трудно да аргументираш закупуването на скъпи танкове, например, докато затваряме болници в страната, но просто трябва да приемем, че трябва да бъде приоритет националната ни сигурност. Разбирам, че в момента бъдеща инвазия на Русия срещу България или срещу друга държава-членка на НАТО изглежда като много далечна възможност, при положение че Русия не може да спечели надмощие в Черно море или Одеса да превземе. Но това не е толкова далеч. Дори ако погледнете някои държави като Великобритания, там редовно има някакви съобщения към гражданите от властите как да се запасят за бъдеща война. Дори министърът на отбраната говореше, че е възможна война до 2030 година, докато тук алармизмът е по-различен. Тук не е "трябва да се подготвим", а е "трябва да си стоим в сянка и да изчакаме да мине бурята и да се надяваме, че всичко ще бъде наред". А не бива да бъде така!"
По публикацията работи: Венцислав Василев
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!