От деня

Новина

Eкоактивисти и властите в Анталия - заедно срещу замърсяването с пластмаса

Троянски кон с пластмаса, представен на 13.11.2026 г. пред общината в Коняалтъ

Троянски кон с пластмаса, представен на 13.11.2026 г. пред общината в Коняалтъ

СНИМКА: Мария Петрова

Размер на шрифта

Първата седмица от преговорите на климатичната конференция на ООН в Анталия приключва с противоречия по ключови въпроси като осигуряването на достатъчно финансиране за страните, които са най-засегнати от глобалното затопляне, но нямат средствата да се предпазят от негативните му последици. Неясно остава също доколко климатичната тема е достатъчно голям приоритет за европейските държави въпреки екстремните температури на континента през лятото. Държавните лидери на Германия, Франция, Италия, Нидерландия и Швеция не дойдоха на двудневната среща на високо равнище на форума въпреки обществените очаквани за по-силни мерки срещу климатичните изменения.

На този фон единна позиция демонстрираха местните власти в Анталия и екоактивисти, които призоваха КОП31 да вземе мерки срещу замърсяването с пластмаса. Подробности за инициативата им можете да чуете и прочетете в материала на специалния ни пратеник на климатичната конференция Мария Петрова.

В ранните сутрешни часове на 13-и ноември община Коняалтъ в турската провинция Анталия осъмна с Троянски кон. Високата шест метра инсталация беше в центъра на последвалата кратка сцена, при която мъже в костюми, представящи индустрията с изкопаеми горива, отвориха тайна врата и от вътрешностите на Троянския кон се изсипаха купчини пластмасови боклуци. Това обаче не беше внимателно и секретно организирана акция на екоактивисти, а напротив – плод на активно сътрудничество между "Грийнпийс" и общинските власти в Коняалтъ, които работят заедно против замърсяването с пластмаса в града.

Eкоактивисти и властите в Анталия - заедно срещу замърсяването с пластмаса

СНИМКА: Мария Петрова

Кметът на Коняалтъ Джем Котан обясни, че инсталацията е призив към представителите на страните, които участват в климатичната конференция в град Анталия, да обърнат внимание на заплахата от замърсяването с пластмаса.

"Фактът, че 99 процента от пластмасата се произвежда от изкопаеми горива, ясно показва колко е голям проблемът. Пластмасата засяга околната среда и климата ни не само когато се окаже в природата, но и от момента, в който бива произведена. Този Троянски кон тук пред нас е силно послание за зависимостта от изкопаемите горива, скрита зад пластмасата", каза кметът на Коняалтъ за арт инсталацията, която е разположена пред сградата на община Коняалтъ.

Берк Бутан от офиса на "Грийнпийс" в Турция обясни защо страната му трябва да постави въпроса с пластмасата на конференцията за промените в климата.

"Бидейки страна домакин на КОП31 и представяйки своята инициатива за нулеви отпадъци, Турция поема върху себе си историческа отговорност. В този конкретен момент истинското лидерство в областта на нулевите отпадъци ще започне с пълна забрана на търговията с отпадъци и с поставянето на строги ограничения върху производството на пластмаса още при източника ѝ. Затова тук, в града домакин на КОП31, ние настояваме Турция като домакин на форума да стане основна движеща сила в глобалния договор за пластмасата", заяви Берк Бутан.

Eкоактивисти и властите в Анталия - заедно срещу замърсяването с пластмаса

СНИМКА: Мария Петрова

В същото време колегата му от Съединените щати Джейкъб Кийн-Хамерсън добави за какво още настояват екоактивистите.

"Искаме правителствата да признаят тук, на климатичната конференция, че пластмасата е климатичен проблем. Трябва да признаем това директно и да се изправим срещу ситуацията открито. Тъй като държавите също така започват да разглеждат прехода към бъдеще без изкопаеми горива и да развиват своите пътни карти, пластмасите и нефтохимикалите трябва да бъдат включени в тези пътни карти. На последно място, но и най-важното е, че призоваваме правителствата да се ангажират със силен и ефективен световен договор за пластмасата. Преговори за договора ще се водят през март и той трябва да орязва производството в самата му основа. 

Науката и доказателствата показват, че трябва да намалим производството на пластмаса със 75% до 2040 г. Нуждаем се от спешни действия за незабавното разрешаване на този проблем. Така че е абсолютно важно правителствата да признаят тези неща тук, на КОП31, както и да призоват за силен световен договор за пластмасата", настоя Джейкъб Кийн-Хамерсън, който ръководи глобалната кампания срещу пластмасата на "Грийнпийс Интернешънъл".

Екоактивистът обясни и как проблемът засяга всички хора.

"Ако не намалим производството на пластмаса, то ще се утрои до 2026 г. до 1 милиард 200 милиона тона пластмаса годишно. 99 процента от пластмасата се произвежда от изкопаеми горива. Връзката е изключително ясна и става все по-ясна всеки ден. След започването на войната в Иран и проблемите в Ормузкия проток видяхме, че цените на пластмасата също се покачиха. Това кара цените и разходите за живот за обикновените хора да се повишат. Това не е просто екологичен въпрос. Това е въпрос, свързан с човешкото здраве, но също така и с разходите за живот, защото ни прави по-бедни и живеещи по-несигурно", заяви Джейкъб Кийн-Хамерсън. 

Позицията му беше допълнена от Тиза Мафира от Индонезия, която работи активно срещу замърсяването с пластмаса в нейната страна.

"Това са продукти, които се разпространяват в огромно количество не защото ние сме ги поискали, а защото внезапно бяхме заляти от техния безкраен поток. Толкова сме затрупани от евтина и дори безплатна пластмаса, че са необходими огромни усилия, за да я избягваме. Всеки път, когато искаме да я избегнем, ни се казва, че няма алтернатива, защото пластмасата е най-евтина. Но наистина ли е евтина? Тя е евтина само ако игнорираме разходите за добив на изкопаеми горива, държавните субсидии, подкрепящи индустрията, замърсяването, последиците за здравето, събирането на отпадъците и огромните щети върху околната среда.

Според Световната търговска организация държавната подкрепа за производството на пластмаса и полимеризацията възлиза на 40 милиарда долара годишно под формата на субсидирани цени, данъчни облекчения и отстъпки. Това са 40 милиарда долара, подпомагащи производството на пластмасови суровини и полимери. Това са 40 милиарда долара от нашите пари като данъкоплатци, които отиват за подкрепа на компании, които замърсяват питейната ни вода с микропластмаса. А това дори не включва парите от нашите данъци, които отиват за огромните разходи за управление на сметищата и замърсените крайбрежия", подчерта Тиза Мафира.

Eкоактивисти и властите в Анталия - заедно срещу замърсяването с пластмаса

СНИМКА: Мария Петрова

Преговори по темата за спиране на замърсяването с пластмаса се водят между страните от ООН от 2022 г. насам, но на практика са в застой, защото държавите не могат да се договорят какво, кога и как точно да бъде забранено, особено по въпроса с производството на пластмасови продукти.

"Един от основните проблеми на договора за пластмасaта е, че големите петролни компании и интереси, свързани с изкопаемите горива, правят всичко възможно да забавят и провалят преговорите, за да предотвратят дискусиите относно производството на пластмаси. Едно от най-важните неща, които трябва да направим, е също така да признаем конфликт на интереси, който съществува там, и да гарантираме, че дискусиите се фокусират върху конкретния проблем - върху производството.

Държавите, които искат да видят ефективен договор, трябва да се застъпят за това, което е правилно, и за това, което науката, доказателствата и справедливостта изискват от договора за пластмасите. Това изисква силна политическа воля и осъзнаване, че с продължаващите климатични въздействия и ескалиращата климатична криза ние настояваме за все по-спешни действия, докато това се случва. Не можем да стоим със скръстени ръце и да позволим това да се случи. Спешни действия са абсолютно необходими", настоя Джейкъб Кийн-Хамерсън от "Грийнпийс".

И докато преговорите на глобално ниво продължават, то конкретните усилия за борба с пластмасата в община Коняалтъ също няма да спрат.

"Тук, в община Коняалтъ, правим всичко възможно да се справим с проблема с отпадъците и имаме много категорична гледна точка за нулевите отпадъци и климатичните промени. В областта на климатичните промени и нулевите отпадъци се опитваме да направим възможно най-доброто. "Грийнпийс" се свързаха с нас за сътрудничество по този въпрос и нашата гледна точка беше сходна. Споделяхме една и съща визия заедно с тях, която разбира се е за бъдещето на следващите поколения, но също и за ограничаването на производството на пластмаса и правилното управление на пластмасовите отпадъци. По тази причина започнахме да си сътрудничим с "Грийнпийс", разясни доктор Йонджу Балоглу, която работи в община Коняалтъ.

Тя припомни, че Земята е общ дом за всички хора и ни обединява.

"Живеем на една и съща планета, която по същество е нашият дом. Да живеем в чиста околна среда и на безопасна планета е наше основно човешко право. Ето защо, ако посланията ни са сходни или можем да споделим сходна визия, е изключително ценно да си сътрудничим с неправителствени организации. Така че вървим по един и същ път заедно и сме тук, за да разпространим тези послания", каза Йонджу Балоглу.

Този материал е създаден като част от Медийното партньорство за климатични промени за КОП31, журналистическа стипендия, организирана от Internews' Earth Journalism Network, Informed Earth и Stanley Center for Peace and Security.

По публикацията работи: Мария Петрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!