Новина
Щерьо Ножаров: Сериозни деформации в структурата на бюджета
вторник 17 ноември 2026 08:22
вторник, 17 ноември 2026, 08:22
Доц. Щерьо Ножаров
СНИМКА: Иван Русланов
Размер на шрифта
Дефицитът от 3,5% в Бюджет 2027 е показател, който е на касова основа и е само за вътрешна национална употреба в България. Той не се следи от европейските институции. Реалният дефицит, това е дефицитът на начислена основа, който се следи – той е 4,3% - доста по-далеч от заветните 3%. Но всъщност, ако махнем еднократния данък "свръхпечалба", както европейските институции премахват всякакви еднократни мерки, реалният дефицит става 4,9%. Тоест внасяме бюджет с почти 5% дефицит. Това е на първо четене.
Това каза за БНР Щерьо Ножаров - икономист и преподавател в УНСС преди обсъждането в НС на Бюджет 2027. Данъкът "свръхпечалба", според него "показва отчаяние пред европейските институции":
"Една от причините да бъде намалена перспективата пред кредитния рейтинг на България, беше основана с мерки за фискална консолидация с ниско качество, каза рейтинговата агенция Standard & Poor's Global.
Няма как еднократна мярка - по принцип това се води отчаяна мярка във фискалната политика, да доведе до реална фискална консолидация, така че еднократните мерки се изчистват. А иначе дали ще бъде събрана тази сума или не, важното е, че тя е еднократна. Какво правим с нарастващите социални и други плащания през 2028 година, тъй като разходите в пенсионната система всяка година нарастват с 1 милиард евро."
По методологията на Европейската комисия темпът на нетните първични разходи е по-важният показател от дефицита, каза за "Хоризонт" Ножаров и обясни:
"Този показател показва структурния дефицит. Структурният дефицит означава истинския реален дефицит без еднократни плащания, без цикличност на икономиката и така нататък. И това, което ни казва Комисията, е, че за 2026 година нетните първични плащания, тоест са превишени с 10,1% при допустими 4,2%. Тоест ние имаме сериозни деформации в структурата на бюджета. Това също го казва Комисията във въпроси и отговори, които излязоха след изпращането на бюджетния план. Това е много притеснително."
Като временен касов буфер ще служи предложеният 90-процентен таван на разходите на ведомствата.
"Къде е проблемът? Всъщност проблемът е, че когато се режат механично 10% без реформа, правителството не премахва разхода, просто го измества във времето. Тоест ведомствата не спират да потребяват енергия, охрана, поддръжка, доставки, но просто спират да плащат. Иначе бюджетът на ведомството реално не се променя, защото няма структурни. Това не е нова мярка. За известно време беше спряна да бъде прилагана от 2021 година, но в периода 2010–2020 година се прилагаше и нямаше добър ефект, тъй като просто разходите на ведомствата се отлагаха от декември месец за януари и започнаха да тежат на следващата година. Беше нулев на практика, структурният ефект".
Относно очакваните през 2028 г. увеличения на заплатите в МВР и силовите структури, Ножаров коментира в "Преди всички":
"Това е някакъв реверанс към тази система, защото там реформите се отлагат, на практика, в тази система. България е на четвърто място по брой на полицейски служители на 100 000 човека от населението в целия Европейски съюз, от 27 държави. Само тук възрастта на пенсиониране е вече с две години по-ниска от горе-долу средно най-ниската възраст в ЕС. А остават да работят и след пенсиониране. Там има възраст за пенсиониране, пределна възраст за пенсиониране. И има много хора и над пределната възраст за пенсиониране, да не говорим, че масово са между възрастта за пенсиониране и пределната, но и много хора отгоре. 80% са първа категория труд. Просто нищо не е пипнато. С една мярка такава: "Ами тази година няма да пипаме". Всичките тези неща под повърхността си остават без никаква структурна реформа."
Ножаров не очаква съществени корекции на Бюджета в НС.
"През следващата седмица всъщност Европейската комисия трябва да се произнесе по бюджета и тя има право да поиска промяна в параметрите, защото по новата фискална рамка нейното решение ще бъде задължително. Предполагам, че то няма да бъде чак толкова добро, защото, още веднъж казвам – промяната на перспективата в кредитния рейтинг показва, че международната оценка за консолидационните мерки в този бюджет е ниска. Трябва да имаме предвид, че другите държави членки, които са влезли в еврозоната, още през първата си година, в рамките на 7-8 месеца – имам предвид Естония, Латвия, са скочили на кредитен рейтинг от типа на два пъти А или А минус.
За държавите членки в Еврозоната действа така нареченото двукомпонентно рамо. Тоест задължителни са корекциите. Те ще ни кажат какви корекции, кои показатели трябва да се смъкнат с дадени проценти – за дефицит, за нетни първични разходи. А тук, на национално ниво, ще трябва да се реши дали това ще е от социалните разходи или пък от разходите за администрация – това си е национално решение. Но намалението на нетните първични разходи ще бъде задължително, защото още сега Комисията казва, че са с превишение от 10,1%. А като се приложи военната дерогация, пак стават с 0,4% превишение. Това е във въпросите и отговорите, които са към бюджетния план, още сега".
Ножаров посочи, че "винаги има още откъде" да бъдат спестени пари:
"1,6 милиарда евро субсидии за почти 300 държавни предприятия. Германия има 100, Белгия и Дания имат под 100 държавни предприятия. Тука – 1,6 милиарда евро субсидии за държавни предприятия. Те са 266 на брой. Много хора не знаят повечето от тях какво вършат, а те са и с дублиращи имена. Така че от тези 1,6 милиарда - това е огромен буфер - на тези държавни предприятия. Оттам например може веднага да се ореже, и то не само от управителните съвети от 5 на 3 души да бъдат намалени, ами направо цели предприятия нямат обяснение за дейността си."
Експертът допусна да има търсен ефект от правителството – "да се каже, че за някоя по-смела реформа отговорността ще я поеме Брюксел".
"Това, което прави Брюксел всъщност, е да поддържа финансовата стабилност. Даже е в наш интерес, а не в лошия смисъл. Така че това е правилно нещо - тези контроли, които са по новата фискална рамка от 2024 г."
По публикацията работи: Венцислав Василев
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!