Автор:
Мария Петрова
Новина
Фабрика под небето - животновъдството в новата климатична реалност
сряда 18 ноември 2026 15:30
сряда, 18 ноември 2026, 15:30
Крава във ферма в Ирландия, където се практикува пасищно животновъдство
СНИМКА: Мария Петрова
Размер на шрифта
В турския град Анталия продължава 31-вата климатична конференция на ООН, където една от темите тази година е обезпечаване на храните и продоволствената сигурност. През лятото на 2026 г. Европа беше подложена на екстремни жеги, които доведоха до загуби за селското стопанство и животновъдството. Как българските животновъди се справят в условията на променящ се климат – можете да чуете и прочетете в материала на специалния ни пратеник на КОП31 в Анталия Мария Петрова.
Благовеста и Николай Василиеви се занимават с животновъдство от 32 години и към момента отглеждат 1500 животни в "Дивата ферма" в Източните Родопи, където произвеждат биологично телешко месо. Жегите се усещат все повече в работата им през последните години.
"Източните Родопи са известни с безводието и сушата през лятото, което, от една страна, е нормално за нашия регион, но от друга страна вече през последните десетина години наблюдаваме, че сушите стават по-продължителни. Може да продължат от май до ноември. Ние се принудихме да прибегнем към една стара традиция, откакто свят светува, когато животните нямат на едно място вода и храна, се местят на друго място. Ние правим една миграция от 300 километра, тези животни ги местим всичките лятно време на високопланинските пасища в Рила.
Загуби от сушата и такива екстремни условия - през 24-та година, когато ни не разрешиха да се качим на летните пасища, бяхме принудени да ликвидираме 1000 животни, защото тука просто нямаха какво да ядат, нито какво да пият. З за да запазим другите 1000, трябваше едните хиляда да ги махнем от тази територия. Последствия от суша. Точно от суша, защото пък 24-та и зимата беше сушава, и лятото, и предната година, събраха се две-три години поред екстремни суши при нас.
Телетата ги изколихме на по два-три месеца, което е си е чиста загуба. Продадохме много майки, които не бяха за продаване, не бяха стари животни. Тази територия без миграцията, която извършваме, може да поеме 1000 бройки. Другите 1000 са излишни“, разказа Николай Василиев.
СНИМКА: Pexels/Christina & Peter
Европейската комисия планира в следващия период на Общата селскостопанска политика от 2028 до 2036 г. да въведе стимули за внедряване във фермите на по-добра климатизация и цялостни по-добри условия за животните, така че да не бъдат засягани толкова силно от повишаващите се температури. През лятото 2,5 до 3 милиона кокошки загинаха вследствие на горещата вълна във Франция, а фермери в Западна Европа предупредиха, че кравите и прасетата страдат от топлинен стрес, което се отразя на храненето им и съответно на производството на мляко и месо.
Симеон Караколев, заместник-председател на Българската аграрна камара и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, посочва, че към момента българските фермери нямат финансова възможност да облагородят средата, в която се отглеждат животните.
"Инвестициите в микроклимат са, меко казано, невъзможни. Не, невъзможни като изпълнение, невъзможни като обем на нуждаещите се и съответно обем на финансиране. Няма откъде да имат толкова ресурс стопанствата, изведнъж да се въведат подобни проекти за микроклимат. Това, което се препоръчва винаги, е водни басейни, където има по-добра възможност, евентуално задължително пашуване на животните. Криенето от слънцето е най-евтиният и препоръчван в момента използван модел", каза Симеон Караколев.
Той добави, че в случай на пожари фермерите трябва активно да действат и сами.
"Членове на асоциацията са имали проблеми с пожари в стопанства от различно естество, такова, което е било във връзка с обявени извънредни ситуации в даден регион, където десетки хиляди декари горят и по тоя начин се засяга и самата ферма. Имаме стопанства, в които пожар възникнал на база на повреда в захранването, електрозахранването на самото стопанство. Казвам, че тенденцията в последните години е да има все повече и повече усложняваща се ситуация и опасност от пожари.
"Срещу природата не може да се борим. Който и да е, по-скоро трябва да спасява собствения си живот, на семейството и след това на животните. Това се случва доста често, но зависи от обстоятелствата, които са в дадената ситуация.
Другото, което може да се каже, че трябва да се така се използват по-добре фондовете, да се разработят схеми, с които да се стимулира застраховането на имуществото на животновъдите. Точно вече при настъпване на подобна ситуация, за да може самият животновъд да бъде подпомогнат от застрахователя за възстановяване на своето имущество, стопанство най-вече или техника", заяви Караколев.
СНИМКА: Мария Петрова
От Министерството на земеделието съобщиха за "Хоризонт", че единствената съществуваща възможност за подпомагане в случай на природни бедствия, възникнали по естествен път, е чрез предоставяне на индивидуална помощ от типа de minimis. За предоставянето ѝ е необходимо представяне на информация за образувано и приключило досъдебно производство за пожар по Наказателния кодекс срещу неизвестен извършител. Изчислението се извършва на базата на данни от САПИ ЕООД за средните пазарни цени в евро (без ДДС) за страната.
От Министерството на земеделието подчертават, че предоставянето на помощи се извършва след вземане на решение от Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие", при наличие на финансов ресурс, както и при наличие на достатъчни доказателства и доказана липса на изплатено друго обезщетение за възникналата щета.
Според Симеон Караколев обезщетенията не са достатъчни.
"Освен материална база, много често заминават и самите животни. Компенсациите от държавата горе-долу са в характера само на de minimis, това става след няколко месеца. De minimis-ът покрива стойността на самите животни или, съответно, ако има фураж, унищожен фураж и животни, но не и другата инфраструктура, да, за там си трябва застраховки. Застрахователната култура в българското животновъдство е около нулата и почти никой от стопаните, с много малки изключения, най-вече такива, които теглят кредити или са участвали по европейски програми, само те застраховат имущество", каза Симеон Караколев".
Николай Василиев също не смята, че предвидените суми са достатъчни.
"Никой не може да ти плати загубите от животните в действителни размери, защото това е дългогодишен труд, това са породи, създадени, животни, създадени при тези условия", категоричен е Василиев.
СНИМКА: Мария Петрова
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) съобщи за БНР, че през 2025 г. са регистрирани 23 случая със засегнати земеделски стопанства, като това включва ниви, овощни градини, лозя, кошери, фуражи, селскостопански животни, както и 7 случая при които са засегнати селскостопански сгради. За 2026 г. (към 30.09.2026 г.) има 7 случая на засегнати земеделски стопанства.
В случай на пожар от дирекцията организират издирването, спасяването, евакуацията и извеждането на пострадалите хора, както и спасяването на животни. За евакуирането на животни се привлича обслужващият ги персонал, като за охраната им се иска съдействието на полицейските органи, добавят от ГДПБЗН. Както обаче посочва Симеон Караколев, проблем може да се окаже възникването на пожар в тъмните часове на денонощието или на трудно достъпно място.
Българската агенция за безопасност на храните събира информация от областните си дирекции за животновъдни обекти и животни, засегнати от бедствия и аварийни ситуации, включително пожари и наводнения. Данните обаче не се систематизират като отделна статистика по видове бедствия, уточниха от БАБХ. По налична информация за периода 2021-2025 г. са отчетени загуби на 7442 птици, 3592 свине, 493 овце, 361 говеда, 54 зайци, 36 коне и 29 кози, както и 2089 пчелни семейства. Загубите са вследствие на пожари, наводнения, засушаване, високи температури и други неблагоприятни природни явления, включително обилни снеговалежи, уточняват от агенцията. С други думи, прецизна информация за загубите при жеги и пожари не е налице.
Благовеста Василиева си спомня случай на пожар, възникнал през 2011 г., когато село Горно поле, където е фермата, е било спасено благодарение на кравите в "Дивата ферма".
"Ние сме преживели пожари, но тогава животните спасиха селото буквално. Аз се бях много паникьосала, защото нямаше кой да помага и тръгнах от къща на къща да събирам хора да помагат. Николай беше на Белмекен с кравите тогава. Даже едни туристи имахме и тях ги събрах да помагат. И един дядо, Бог да го прости, той почина, дядо Йовчо вика: "Спокойно, Бети, животните, вашите крави ще спасят селото". И аз викам: "Защо, дядо Йовчо?" Той вика: "Защото всичко около селото е опасано от тях". И тогава си дадох сметка за първи път, че наистина то няма никаква трева около селото, всичко е до дъно и окосено, и след това опасaно животните. И точно така и стана, както той каза. Дотам, докъдето нямаше животни, в съседните села всичко се подпали и в момента, в който вече дойде до землището на нашето село, и огънят угасна. Просто угасна, без пожарни. И в момента, в който вече тревата беше ниска, като дойде огънят, дотам и край, той просто си угасна от само себе си", разказа Благовеста Василиева.
СНИМКА: Pexels/Lorna Pauli
Николай Василиев обясни какво мерки е добре да бъдат взети в бъдеще.
"Да се даде първо по-голяма свобода на частника да си изгради подходящи водоеми, които да събират зимната вода и това да си става съвсем законно и по лесен начин. Язовирите и те по-правилен начин да се използват за напояване и по предназначение, а не само за риболов, да се стимулира пасищното животновъдство. Другото, което е: пашата в горите. Това е голям проблем. Значи, навсякъде в Европа хората виждат ползата от пашата в горите. Точно заради тази работа, защото те опасват сухите треви и няма опасност от пожари. Опасността намалява драстично", смята Николай Василиев, а Симеон Караколев обобщи.
"Това е природа, това са климатични особености, към които по принцип секторите на селското стопанство трябва да се адаптират и ние и да се тревожим, и да не се тревожим, не може да спрем слънцегреенето, не може да спрем повишаващите се температури. Казвам, че трябва да се адаптираме, тоест адаптацията, нагласа, предварителна нагласа. Фермерите вече виждат, че това е тенденция, която няколко години ги съпътства със засушаване, с високи температури. В крайна сметка животновъдството е фабрика под небето", заяви животновъдът Симеон Караколев.
По публикацията работи: Мария Петрова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!