Луис Монтеро: Храната е част от културата на Мексико, докато за българите е гроздето, лозето, виното, ракията

Чий е българският език, изобщо кой има така да се каже право на собственост върху даден език. Дали хората, за които той е майчин, които са част от народа, който е създавал в продължение на векове думите и правилата за подредбата им, дали всеки, който го владее и ползва също има основания да го нарече "свой". Въпросът е сложен и подлежи на сериозно обсъждане. Загатвам го само, за да покажа една от възможните интерпретации на заглавието "Моят български език".

Имахме такава рубрика, в която канехме за разговор чужденци, които владеят достатъчно езика ни, за да споделят впечатленията и преживяванията си при срещата с речта, културата и реалността ни. Този външен поглед винаги ни е бил интересен не само заради симпатичните грешки и екзотичното произношение, но и заради чудесната възможност да се огледаме в чуждите очи и да видим своето сред всички други. Та, в случая "моят български език" означава "българският език такъв, какъвто го видях, почувствах и научих, колкото можах".

Припомняме си срещата с Луис Монтеро (на снимката в текста), мексиканец, български зет, консултант по мексиканска култура, популяризатор на мексиканската кухня, активна и интересна личност. Записът е от 24 януари 2012 г.