Ивайло Динев: Твърде цинично гледаме на развитието на България след 1989 година

За фарса и победата на гражданското общество – коментар в "Terra Култура" на политолога Ивайло Динев.

Повод за разговора е равносметката, че четири поколения на Прехода със своето крайно недоволство излизаха на улиците, за да предизвикат политическа и обществена промяна. Годините на големите граждански протести са 1990-та, 1997-ма, 2013-та и 2020-та. Общественото недоволство се оказа толкова силно средство за повлияване на събитията, че политическите сили се научиха да "яхват" протестната вълна.

"Забравяме да помислим все пак какво сме постигнали. Твърде цинично и нихилистично гледаме на развитието на България след 1989 година. Забравя се, че през тези години има победи, които са постигнали хората чрез излизане на улицата  и защитаване на своите позиции", казва Динев.

"Какво постигнаха тези поколения? Те победиха", обобщава политологът.

Наследството на протестната култура е част от българската политическа култура, по думите на Динев, който вярва, че протестиращите са съумели да променят посоката на развитие на страната.

Разговорът се спира и върху друга важна за обществото тема, а именно мястото на България на дъното на класацията за средна заплата в Европа. Политологът изтъква, че други страни, направили преход към пазарна икономика, вече ни водят в това отношение.

Гражданското общество е на много по-високо ниво от политическия ни елит, смята Динев.

Политиците у нас водят консервативна фискална политика, но няма други механизми за преодоляване на неравенствата освен социалните разходи, от страна на държавата, по думите на коментатора.

Разделението и неравенството крият риск от огромно социално недоволство, предупреждава Динев.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: