Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните болести, за да добием, заедно със слушателите, реална представа за проблемите и за да бъдат по-ясни посланията ни.

"Това са тежки диагнози, трудно биват диагностицирани и ги лекуваме със специфична терапия, с така наречените лекарства-сираци. Скъпи молекули, които трябва да бъдат гарантирани от НЗОК, защото са финансово непосилни за повечето семейства" – подчерта проф. Авджиева.

Отговорностите на държавата и на обществото към детското здраве са огромни и грижите трябва да продължат и след навършване на пълнолетие – подчертахме в диалога със събеседничката ни. Стана ясно, че след 18 годишна възраст повечето засегнати не могат автономно да продължат своето лечение. Необходима им е помощ, финансиране и подкрепа!

Притежаването на двете специалности - педиатрия и генетика, дългите години опит и преподавателска практика зареждат с неизчерпаема сила и компетентност проф. Даниела Авджиева. Това придава особен щрих към нейните професионални и личностни качества. Освен всичко това, тя ръководи и специализирани изследователски центрове към болницата, в която работи, и обогатява своите познания с допълнителна информация и яснота при вземането на медицински решения на принципа "медицина на доказателствата".

В седмичното издание на програма "Христо Ботев" – "За здравето", заедно с проф. Авджиева отправихме послания към малките пациенти, засегнати от тези болести, и към техните семейства: "Има надежда, не сте сами в битката!" Преразказвам по смисъл нейните думи и ще добавя отговора на последния ми въпрос: това са тежки диагнози, някои от децата и родителите вероятно са на ръба на отчаянието, какво ви дава сили, мотивация? Последва кратък, смислен и оптимистичен отговор: "Просто обичам работата си, преглеждам и лекувам пълноценно и това ме зарежда", бе кратката финална реплика на проф. Даниела Авджиева-Тзавелла.