Учтиви… ама не твърде

Толкова сме свикнали с тях, че рядко ни правят впечатление, освен когато успеят да привлекат вниманието ни с нещо оригинално, понякога глупаво, дори скандално. Става дума за онези надписи, които ни посрещат още на вратата на кварталния магазин, сергията на пазара, пощата, селската кръчма.

Какво вижда в тях специалистът филолог – доц. Даниела Константинова, преподавателка по словашки език във Великотърновския университет. Тя събира надписи от малки търговски обекти в три български града – София, Велико Търново и Враца. Уточнението е важно, защото, за разлика от големите търговски вериги, които имат стратегия на общуването с клиенти, тук се проявява личното „творчество“ на собственика или служителя. Доц. Константинова сравнява речевия етикет и спазването му у нас и в Словакия.

Както можем да предположим, родната картина е доста по-пъстра и често излиза извън нормите на общуване в публичното пространство. Освен опитите за оригиналност прави впечатление и откровената грубост, заповедност, изобилието от възклицателни, подчертавания, оцветяване и други начини за привличане на вниманието (правописът и пунктуацията в случая не се коментират).

Естествено и при надписите се забелязва влиянието на английския език. Особено в столицата много често се поставят готови стикери на английски, някои от посланията пък са буквален превод от световно доминиращия език.

Изследователката напомня, че усещането на собствениците и служителите в малки търговски обекти, че са в правото си да напишат и поставят всичко, което им хрумне, не създава добро впечатление и нерядко може да се причисли към проявите на вербална агресия.

Чуйте подробности в звуковия файл