Притчата за митаря и фарисея

Митарят и фарисеят заедно влизат в Божия храм, но колко различни са молитвите им се вижда от текста. Ето защо и до днес фарисеите са останали символ на лицемерие и скрита греховност. По времето на Христос те "стриктно” и показно спазват Божия закон, но в душите си остават горди, високомерни и безчовечни. Като благодари на Бога, единствената мисъл, която ръководи фарисея е, че не е като другите грешен, а стои по-високо от тях. Докато митарят, който събира данъци, идва в храма и със затрогващо отчаяние и смирение се моли: "Боже, бъди милостив към мене, грешника”. Осъзнал, че не може да направи нищо без Божията помощ, след разкаянието, настъпило в душата му, той проси от Бога да го подкрепи и получава Божието благоволение. Когато християните влизаме в храма, заставаме пред лицето на Бога. Следва да го правим с искрена вяра и благоговение, а не като фарисея - с убеденост за своята праведност и презиращ останалите. Това естествено не  се отнася само за храма. В последните десетилетия се появиха лица в Църквата, които твърде често се държат в публичното пространство, като носители на истината, но дали е така? Заедно с проф. Калин Янакиев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" разговаряме за съвременните измерения на притчата за митаря и фарисея.

Християнска поезия
Стихотворението "При Тебе ида, Господи…" от Стоян Михайловски, в изпълнение на актьора Ириней Константинов.