На 14 февруари отбелязваме Успение Кирилово

Споровете кой от двамата светци заслужава да бъде честван на 14 февруари - нашенският Трифон Зарезан или чуждоземният св. Валентин – изглежда поутихнаха, примирявайки традицията с глобално комерсиалното съвремие. Или просто напоследък избледняха пред актуалните ни местни проблеми и световните катаклизми.

14 февруари обаче неотменно, макар и не така публично забележимо, се почита и отбелязва като деня на Успение Кирилово – момента, в който безсмъртната душа на първоучителя и създателя на първата славянска азбука е поела по вечния си път.

По традиция денят се чества от учените от Кирило-Методиевския научен център при БАН с тържествена програма в музея "Земята и хората". Тази година програмата включва откриване на постерна изложба "За Кирил и Методий – някога и сега", представяща обекти от европейския културен маршрут Кирил и Методий, в който страната ни участва благодарение на разработената от КМНЦ концепция.

Д-р Елка Златева ще представи тържествено слово на тема "Празнични чествания на светите братя К. и М. в съвременна Европа", което е другият акцент от празника на научния екип. В програмата ще се включи и хорът на Националната гимназия за древни езици и култура "Св. Константин Кирил Философ". Началото на тържеството е в 11 ч., а изложбата може да бъде разгледана през следващите седмици.

В предаването "За думите" д-р Елка Златева споделя интересни и неизвестни за повечето от нас факти за съвременни фестивали, посветени на светите братя в други славянски страни. По този повод става дума за различните "разкази" за създаването на глаголицата и кирилицата, за делото на славянските първоучители в различни държави, дори близки до нас.

Ако в тесните научни кръгове фактите са добре известни, то за широката общественост това далеч не е така. Нещо повече, великото дело на светите Кирил и Методий нерядко се ползва за политически борби или за местни интереси. Не се прави връзка между славянските азбуки и България. Това отново е повод да кажем, че наша е отговорността да разказваме и представяме истината за създаването на глаголицата, отразяваща особеностите на  българския славянски говор от Солунско, за кирилицата, която е кръвно свързана с нея и за приноса на държавата ни за опазването и процъфтяването на книжовната и културната традиция, начената от великите духовни водачи и просветители.

Чуйте разговора в звуковия файл