Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ.

Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на възрастните.

В началото на разговора гостът дава добър пример за детски активизъм, в който бургаски ученици се обединяват в кампания за защита на блатното кокиче.

"Картината на детския активизъм у нас е много интересна и противоречива. От една страна, детското участие и съпричастността на децата в България са доста развити, от друга страна – изобщо не са развити", заявява Тонева.

По думите на експерта, причина за този парадокс може да се намери в социалистическото минало на Българя. При социализма включването на децата в обществено-масови прояви е част от публичния имидж на държавата. Затова и до днес се развиват училищни съвети, общински детски съвети, детски съвет към Държавна агенция за закрила на детето и редица други структури.

Тонева обръща внимание, че много често дейностите, които тези структури извършват, са формални и публични. Също така те са публично приемливи, добавя Тонева.

Например кампанията за защита на блатното кокиче се приема като смислено усилие и възрастните реагират с ентусиазъм. Всякакви детски дейности, насочени към глобалните климатични промени, обаче не се приемат така радушно. Смята се, че това са теми за възрастни.

Ноу-хау центърът за алтернативни грижи за деца е извършил картографиране инициативите на детския активизъм в България. Тонева заявява, че са описани над 160 структури и организации, помагащи на активизма да се случва.

"Полето е много богато, инициативите са страшно много. Повечето са насочени към това децата да заявяват мнението си по въпроси, които ги касаят", обяснява Тонева.

Много са дейностите, свързани с развиване на гражданската култура на децата, тяхното усещане за важна роля в обществото и в демократичните процеси. По-малките инициативи засягат градската среда, дарителски кампании, околна среда, защита на животни и растения.

"Преобладава мнение, че, ако попитаме децата какво искат да се случва в света, те ще отговорят, че искат никой да не ги занимава, да не ходят на училище и други подобни формулировки. Това е нагласа само в главата на възрастните. Децата нямат подобни идеи. Добре би било вместо да им приписваме мнение, да вярваме в техния потенциал, да им гласуваме известно доверие и да им дадем свобода", казва Тонева, според която децата изненадват със своите идеи.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: