Любен Каравелов и неговите записки

Преди прочутите "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов в полето на възрожденското ни израстване се появяват едни други записки – "Записки за България и българите" на Любен Каравелов. Всъщност те не излизат в цяло книжно тяло, това става едва през 1930 г., калоферецът ги пише като поредица статии за чужда публика с цел да я запознае с този нов, сякаш от нищото изникнал народ, който живее под властта на султана.

Точно поради това Каравелов набляга много на етнографията, на народното творчество, на обичаите и нравите. Но и на търканията между гъркоманите и другите, вече с ясно народностно българско съзнание.

Книгата е изключително интересна и за нея говорим в "Премълчаната история" заедно с нейния редактор д-р Теодор Борисов, с поета Бойко Ламбовски и с учения и специалист по възрожденска литература проф. Николай Аретов.