Изкуството в мен: "Великден" от Пейо Яворов

"Великден" не е сред популярните творби на гениалния поет Пейо Яворов. Младият и неизвестен лирик изпраща стихотворението до редакцията на списание "Мисъл".

Д-р Кръстев му отговаря с писмо от 16 май 1900 година, и то с взискателност, която издава и доверие към автора: "Вашият "Великден" съвсем не е Ваш в последната строфа: иска, струва ми се, малко друг финал – пак чувство на тъга и безвъзвратност, но не тъй поантирано, изречено, а по-неясно, чисто чувство, в присъщата нему неопределеност."

Седмица по-късно авторът отговаря на критика: "Доколкото ми стигне сила, ще се старая да преработя посочените места. Когато работя, като че ли някаква мания ме обзема непременно да напълня втълпено число строфи. Дано туй да е всичко друго, но не и стихоплетство, защото тогава – лошо, няма спасение." 

През 1914 година – последната година от  живота на Яворов, той е поправял и преработвал редица свои творби. Поетът е бил почти отхвърлил "Великден", но брат му Атанас Крачолов настоятелно го помолил да остави това стихотворение и затова той му го посвещава.

Чуйте нашия прочит на стихотворението "Великден" в звуковия файл: