Новина
История през поколенията II – разказва правнучката на Иван Евстратиев Гешов
вторник 22 април 2025 10:30
вторник, 22 април 2025, 10:30
Иван Евстратиев Гешов
СНИМКА: nationallibrary.bg
Размер на шрифта
"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове.
Първата част на интервюто можете да намерите тук:
Александра разказва за завръщането в дома на ул. "11 август" след промените, където заварва книжата и униформите на дядо си недокоснати.
Правнучката на Иван Гешов пише спомените си по желание на своите наследници, които искат да знаят фамилната история и да съхранят родовата памет. Тя добавя, че открива много фалшива историческа информация.
След Априлското въстание Гешов е спасен от застъпничеството на английското и американското посолство в Османската империя. Властите го изпращат на заточение заедно с още 23 души и 7 слуги.
СНИМКА: Личен архив
Александра Белинова-Морган споделя, че се вълнува от това какъв човек е бил нейният прадядо.
"Виждам, че всеки път, като пише в писмата какво мисли за хората, е благороден, толерантен, интелигентен", казва тя.
Два пъти Гешов отказва да стане американски вицеконсул, разказва Александра и в тази връзка добавя интересния факт, че първото чуждестранно американско училище в света е отворено в Пловдив.
Правнучката на Иван Евстратиев Гешов си спомня и за семейство Паница, с което също има родствена връзка.
На въпроса каква България иска да види, Александра отговаря:
На въпроса каква България иска да види, Александра отговаря: "Намирам, че е нужно едно достойнство, една свястност и да се учат децата на това ! И малко кураж – когато насреща ви е някой невъзможен, да станете и да кажете: "Аз – не!"
Искам България да е щастлива – тя е такава хубава държава – и да остане с този патриотизъм, който познавах от дете. Баща ми, когато стана бежанец и невъзвращенец, на него му беше най-тежко не че си загуби работата, че си загуби парите и си загуби държавата, а че той имаше една идея какво е да бъдеш българин, но откри друго и казваше: „Сега България е като че ли човек вдига голям камък и какво вижда отдолу?“ Беше ужасно разочарован и казваше: "Аз мислех, че българите са свестни и достойни, а виж сега какво виждам." И това му беше най-тежкото като изгнаник!
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!