Църквата като дом на милосърдието

Евангелският текст от тази неделя именно ни напомня за цената на здравето и причините поради, които го губим. Къпалнята Витезда, името, на която в превод от еврейски значи "дом на милосърдието", се намира в Йерусалим. В нея на определено време слиза Ангел Господен, който раздвижва водата и тя има лечебно свойство за този, който пръв влезе след раздвижването в нея. Един разслабен от тридесет и осем години човек лежи между множеството болни с надеждата, че някой ще му помогне да влезе пръв във водата и да се изцери. Като влиза в къпалнята Господ Иисус Христос спира погледа Си на Него и не може да остане безучастен към нещастието на този страдалец. Спасителят, дошъл на земята да спаси най-отчаяните, помага и на този парализиран евангелски болник. На Лекаря на телата и душите не му е нужно да разбере нещастникът има ли вяра, защото проявеното от него търпение я доказва. И все пак кое остава непреходно в този разказ? Като че ли в центъра са думите на разслабения, отправени към Христос: нямам си човек. Такъв вопъл може да излезе от устата на всеки, които от опит е познал страшната сила на човешкия егоизъм и безхаберие.

Заедно със ставрофорен иконом Дончо Александров, председател на варненския храм "Успение Богородично" се спираме на духовният смисъл на евангелската Витезда.

Християнска поезия
Стихотворението "Ангелът на Шартър" от Атанас Далчев, в изпълнение на актьора Ириней Константинов.