Кръстът и огънят: равноапостолство

Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни.

Говорим със специалиста по средновековна история професор Александър Николов, известен византолог, с доцент Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика при БАН, с отец Радослав Вутов, енорийски свещеник от храм "Свети Георги".

Професор Николов се спира на ситуацията в Римската империя през III и IV век, разказва за личността на император Флавий Валерий Аврелий Константин, наречен по късно Константин Велики и дал име на града на Босфора. Определя процеса на официално християнизиране на империята като сложен и продължителен, говори за ролята на императрица Елена, както и за други исторически фигури от периода – Максенций, Юлиан Отстъпник и др. Обръща внимание на Миланския едикт, смятан за Едикт на толерантността, и обяснява за видението на Константин с прочутия лабарум, по късно тълкувано като обещание за победа на воюващите под кръстния знак. Става дума и за "премерването" на новата религия според римските закони за управленска целесъобразност и значимост като държавоукрепваща идеология.

Отец Радослав се спира на значението и заслугите на майката на Константин – Елена, смятана за нещо като родоначалник на археологията дори, защото открива Христовия кръст, и създава символи на новата религия при пътуването си до Ерусалим.

Доцент Веселка Тончева пък разказва за честванията в някои югоизточни краища на България, свързани с езическа обредност и своеобразна почит към огъня, с фолклоризирането на светите равноапостолни имена, променени някъде на "Костадин и Еленка", и с корените на народния празник, стигащ до зороастрийски и шамански практики.

Присъстващите обръщат внимание на факта, че огънят и религиозният култ често се съчетават дори като почит към Слънцето, а в случая с християнството, паленето на свещи също може да се асоциира с "малки слънца", разсейващи мрака на греха и невежеството.