Гласът на времето още говори с взривове

Опенхаймер след изобретяването на ядреното оръжие цитира древноиндийския епос "Бхагавадгита", в който се казва, че когато "блясъкът на хиляда слънца" светне в небето, човекът ще стане заплаха за света. До днес атентатите, терористичните актове и военната надпревара правят така, че чуваме по-често за тях, тоест изобретението на Нобел е по-новинарско отколкото нобеловите награди за мир или за наука и литература.

Темата на разговора е защо взривовете продължават, защо са толкова важни, че всяка власт мечтае да има най-силното оръжие с най-разрушителния взрив. Доцент Анжелина Пенчева, писателят Димитър Бочев и преподавателят от ФЖМК при СУ "Св. Климент Охридски" Петър Айолов разглеждат различни аспекти на обществените, културните и философските интерпретации на насилието и надпреварата за въоръжаване в света.

Анжелина Пенчева ни напомня романа "Кракатит" на чешкия писател Карел Чапек, в който млад изобретател открива супермощно вещество, способно да разруши света, и става обект на интерес от мечтаещи за власт и сила хора.

Димитър Бочев си спомня за приятеля си – Георядреното оръжиеги Марков, загинал от атентат, и разсъждава върху борбата между доброто и злото във всеки отделен човек. Петър Айолов разказва за филмовата култура, интерпретираща атентатите с несекващ интерес, и за не само човешките, но и природни измерения на катастрофите, свързани с катаклизми или метафизични и физични представи.

Дискутиращите обръщат внимание и на българските "приноси" в историята на взривовете – припомняме са атентата в "Св. Неделя", станал преди сто години, Солунските атентатори, Антон Прудкин, бомбите срещу Фердинанд или – съвсем неотдавна – атентата в Сарафово.