Новина
Културата на протеста
Ивайло Динев представя резултатите от сравнителния анализ на протестните практики в пет европейски държави
понеделник 2 юни 2025 10:05
понеделник, 2 юни 2025, 10:05
Ивайло Динев
Размер на шрифта
Култура на протеста коментираме в "Terra Култура" заедно с политолога и изследовател Ивайло Динев, който се включва в предаването директно от Берлин.
Съвсем скоро по време на Международната конференция за синдикатите и социалните движения във Флоренция Динев представи сравнителен анализ на протести на работници в Белгия, България, Италия, Гърция и Румъния.
Протестът, като колективно действие, се изразява в разлики между държавите заради дългосрочни културни практики и краткосрочни изменения, обръща внимание изследователят.
За първи път в българска медия Динев представя резултатите от сравнителния анализ на протестните практики основно в пет европейски държави.
Двугодишното изследване е разгледало работническите протести и ролята на синдикатите в широк европейски контекст в периода след пандемията. Когато падат рестрикциите за събиране на тълпи на едно място поради здравен риск, в Европа започва ръст на протестите. Като основни причини за това Динев откроява ориентацията на държавните бюджети, инфлацията и икономическия натиск.
Основната разлика при осъществяването на протести в Източна Европа е липсата на подкрепа за синдикатите от страна на различни граждански организации. За разлика от България и Румъния, в Италия и Гърция има силни социални движения, които подкрепят работническите синдикати по време на стачка и протест, изтъква Динев.
Това, което виждаме в България и в други бивши социалистически държави, се дължи на няколко исторически и културни фактора, обяснява изследователят. След края на 90-те, когато е имало няколко радикални стачки с участието на студенти, на граждански организации, на синдикати, са се появили различни течения. Синдикатите са се насочили към икономическите протести, докато гражданските организации в цяла Източна Европа са припознали борбите, свързани с намаляването на корупцията, силата на закона, демокрацията – две доста различни посоки на колективни действия.
Като пример за организиране на масов протест, който създава почва за промяна, Динев посочва студентското недоволство в Сърбия, обхванало над 200 населени места. Организаторите на протеста заедно с граждански организации са обикаляли из страната, подкрепяли са протести на пенсионери, на индустриални работници, разказва гостът.
Чрез проява на солидарност между различните недоволни групи е възможно един протест да доведе до коренна промяна, по думите на Динев.
Чуйте повече по темата в звуковия файл:
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!