Новина
България е средно сеизмично активна територия
събота 7 юни 2025 09:30
събота, 7 юни 2025, 09:30
доц. Александър Радулов
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
Земетресението е природно явление, което винаги е в състояние да покаже на човечеството своята безпомощност пред силите на Земята. В допълнение към факта, че всяко достатъчно силно земетресение може да унищожи цял град, то може да доведе и до други също толкова разрушителни последици, като цунами или вулканични изригвания. За това доколко сеизмична е територията на България и кои са опасните райони, е разговорът в предаването "Следобед за любопитните" с доц. Александър Радулов от Института по геология към БАН.
"Общо прието е в света, че според интензитета, според скоростта, с която се реализира тази сеизмична деформация, има три главни района. Това са границите между литосферните плочи, които са три различни типа. Като деформацията в първия тип е с най-бързи скорости и съответно сеизмичната част, която се отделя, е най-висока. Най-слабо сеизмични са вътрешноконтиненталните обстановки и ако ги измерваме в този ред, ние сме помежду им.
Територията на България – Балкана и това, което е на юг от Балкана – е с малко по-висока сеизмичност, а Мизийската част около Дунав е вътрешноконтинентален фрагмент. България в глобален мащаб е средно, почти ниско сеизмична зона", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Александър Радулов от Института по Геология към БАН.
Като сеизмично активните зони са определени районът на Крупник, областите Благоевград, София, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица. Това обаче, според доц. Радулов, са изкуствено създадени единици, на базата на регистрираните през годините земетресения. Непрекъснатото движение на земята води до деформиране по еластичен начин на литосферата или земната кора в последните десетина километра и това предизвиква трусовете, разяснява експертът.
За наблюденията на земетресенията, какво хората могат да направят за по-лекото преживяване на трусовете, както и за проектит, по които работи в момента, разказва в предаването доц. Александър Радулов.
Разговора на Ани Костова с доц. Александър Радулов от Института по геология към БАН можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!